* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седнал е Марко да вечеря
супа, хлеба и люта пипера.
Че вечеря Марко и се смее.
Майка Марко тийом отговаря:
- Леле Марко, леле мили сино!
Шчо се Марко под мустак присмиваш?
Дал се смееш на суха вечеря,
ел се смееш на люта пипера,
ели се смееш на мойте старини?
Марко на майка си мило отговаря:
- Леле мамо, леле стара мамо!
Ни се смея на суха вечеря,
ни се смея на люта пипера,
ни се смея на твойте старини.
Най се смея на Филип Маджарина.
Де се мъчи, мамо, де се мъчи
мойто любе, мамо, да открадне.
Кажи, мамо, какво да направа?
Къде, мамо, глава да му взема,
да отърва мойто първо любе?
Дали, мамо, тука да го чекам,
тука, мамо, пред наште порти,
ели да отида, мамо, във дома му?
Майка Марко мило отговаря:
- Леле Марко, леле мили сине!
Всичко съм те, синко, я учила.
Се си синко, мене ти слушало.
И сега ме, синко, ти послушай!
Недей глава тука да му вземаш,
че ми е, синко, вече омръзнало
черни кърви пред порти да се леят.
Ами утре е света Неделя.
Ти се, синко, хубаво премини,
че на хорото, синко, отиди!
Че си Марко майка си послуша,
че се Марко хубаво премени,
че си стана рано във неделя,
че си хвана гайди и тъпани,
че отиде право насред село. (*)
На хоро кръшно да се разлюлее.
Марко сам си хорото поведе.
Ей оттам иде Филип Маджарина
и при Марко на хорото се залови.
Марко извади острата си сабя,
та отсече на Филип главата
и се Марко три пъти провикна:
- Да видите мало и големо,
че със Марко шега на бива!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020