* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седнал Марко на честна трапеза
сос негова стара майкя Ефросина,
на суха вечеря сол и хлебец и червено вино.
Дорде Марко да се навечеря,
книга му достигна
от земя Маджарска,
от Филип Маджарина,
от града Маджара.
На вечеря му книга пристигна,
проводена по пиле соколе,
у книга му писмо писано:
- Млого здраве аз провождам
у града Прилепа.
Погубил съм седемдесет краля,
заробил съм седемдесет кралици,
още трима сакам, Марко,
още трима ваз да губа:
Тебе първи Марко да погуба,
да ти взема Елена невеста;
а втория Дойчин от Солуна,
да му взема Тодора гъркина;
а третия Рельо Шестокрила,
да му взема Мария невеста.
Това си е Филип книга писало.
Ка достигна книга на вечеря,
на Марко на честна трапеза,
разви книга Марко
на сладка вечеря,
книга гледа Марко на вечеря
на вечеря на десно колено,
книга гледа, под мустак се смее.
Попита го старата му майкя,
стара майкя. стара Ефросина,
та попита Марко на трапеза:
- Мило чедо, що съм те родила,
ще те питам, право да ми кажеш,
защо книга гледаш на честна трапеза
на десно колено,
книга гледаш под, мустак се смееш?
Дали се смееш мене на старостта,
дали се смееш на суха вечеря,
на солта и хлебо и вино червено,
оти съм, чедо, много остарела,
остарела сто-й-петдесе годин,
та са мене зъби попадали,
та не мога хлебец да си ручам.
Или се смееш, че си немаш,
че си немаш ядене и пиене,
или немаш дрехи за носене,
или че си немаш пари за харчене,
или немаш коня за яздене?
Отговори Марко на майкя си:
- Мила мамо, що си ме родила,
нали питаш, право ща ти кажа.
Ни са смея на суха вечеря,
на солта и хлебо и вино червено -
вечеря йе, мамо Господьова,
това, мамо, юнаци вечерят.
Ни са смея на твоята старост -
нали сме живи, се ще остареем.
Ни се смея пиене, ядене,
нито че си немам пари за харчене
ни че немам дрехи за носене,
ни че немам коня за яздене -
дал е Господ всичко пълно, върхов ато.
Туку се смея на Филип Маджарина
от оная от земя Маджарска,
от същата града Маджара,
че погубил седемдесет краля,
них погубил и булките им заробил,
още трима сака, мамо, да ни губи:
мене първи Филип да погуби,
да ми вземе Елена невеста;
а втория Дойчин от Солуна,
да му вземе Тодора невеста;
а третия Рельо шестокрила,
да му вземе Мария невеста.
Казал, лесно, майко, ме ще погуби
и още по- лесно Дойчин ще погуби,
ала ким Релю не може погуби,
че той е крилат и коня му е крилат,
той се бие със силни юнаци,
и са бие с мъгли и облаци.
Казва Марко на старата майкя,
на негова стара майкя Ефросина.
- Дали знаеш, ил си заповнила,
когато бехме тримата ергене,
я си яздех коня Шарка добра,
Дойчин яздеше коня Карамана,
а Релю яздеше коня Шестокрила.
Яздехме си коне покрай Дунав,
учехме си коне да ни играт,
излезнахме под град Варадина,
загледа ни Варадински войвода,
беше, мамо, на трекьия ден на Великден,
покани на своите дворове
да ни нагости, хем да ни напои.
Ние бехме всички аджамии,
оставихме конье на дворове,
качихме се на високи чардак,
наседахме на честна трапеза,
да ни нагости и да ни напои.
Заповедахме ние, мамо, да ядеме,
да ядеме и па да пиеме.
Тамън заповедахме да ядеме,
да ядеме и па да пиеме,
той ни спущи в кула висока,
та лежахме три години време.
Не ни губи, не ни хазат чини,
не ни даваше ни хлебец, ни гозба,
не ни дйваше ни вода студена.
А що беше Рельо шестокрила,
нейде горе Релю изтърчаше,
та ни донасаше хлебец и вода студена,
когато беше на трите години,
тогай сакал юнак назе да погуби,
от град Варадина Варадинска войвода
на първи ден на Великден
пред нашата черкова честита.
Разговорихме се ние какво да правиме:
дали нази юиак да погуби,
дали некакъв онер да оставим.
Преговорихме ние тримата си
да избегнем низ кула висока
да побегнем от град Варадина.
Тогава хвана Рельо шестокрилец,
хвана Марко под десна мишница,
а Дойчина под лева мишница,
с крила трепни воз кула изхвъркна.
Спаднахме под град Варадина
във Варадински зелени ливади,
намерихме наши добри конье,
изпущани по зелени ливади;
три години конье не ковани,
три години тимар не чйнети,
'три години зоб не зобени.
Уловихме наши добри конье,
побегнахме покрай бели Дунав,
сал бегахме два сахате време,
отбегнахме дванайсе конаци
и пущихме малко да починем,
малко коньете трева да попасът.
Изпйтува Дойчин Рельо шестокрила:
- Тежки ли ти ние, Рельо, бехме,
като със нас из кула изхвръкна?
Отговаря Рельо шестокрила:
- Марко ми беше тежък колко боздугана,
а ти, Дойчине, колко острата сабля.
Марко пита старата си майкя:
- Учи ме, мале, какво те Господ научил!
Дали Филип тука да почекам,
или азе тамо да му ида?
Отговори старата майкя:
- Мило чедо, що съм те родила,
немой Филип тука да ти дойде,
тебе - Филип тука да ти дойде.
И двамата сте се добри юнаци,
майкя да не гледа ваши черни кърви.
Болье, чедо, ти тамо иди,
и на тебе Господ ще помогне,
всекога си майка послушвало,
всекогаш ти Господ помогвало.
И сега тизе майка да послушаш
и сега ще ти Господ помогне.
И Марко е майка си послушал,
стана Марко от честна трапеза,
от трапеза от честна вечеря,
слезна Марко на равни двори,
та си влезна в'конска конюшница,
та престегна коня Шарка добра,
та му тура седло и зенгии,
постегна го с дванайсе колане,
и му тури юзда позлатена.
Марко си припаса сабля и боздугана,
изведе коня на равните дворове,
приведе го на бинек-таша,
Марко се возкачи на бинек-таша,
тури нога коню на зенгия,
а друга метна коню на рамена.
Преди Марко Марковата люба,
преди Марко порти отворила,
а след Марко порти затворила.
Ка излезна Марко от дворове,
ръгна коня чарклии махмузе,
разигра го през града Прилепа,
през Прилепа, през лепи Вароше,
та излезна низ града Прилепа,
игра коня Прилепското поле,
замина си през Прилепско поле,
и замина край тесни клисури,
през клисури низ Качан дервена,
та изпадна под града Тиквеша,
у Тиквешкото равно поле,
там са Марко петли попеяле.
Та замина през Сърпската земя,
замина си преко през Дунаво,
замина си земя Каравлашка
и прехвърли през Маджар планина,
та изпадна под града Маджара,
под Маджара у реки Ситница.
Там Маркоте зора зазорила.
Близо било от Прилепа до Маджара,
близо било дванйесе конаци,
Марко стигнал за дванайсе сахате.
Там Маркоте като зора зазорила
край града Маджара у реки Ситница,
намери седемдесете кралици,
щото ги Филип заробило,
та им е дал църно платно
да го перат у река Ситница;
кога платното бело да си стане,
тогай Филип робини да разпуши.
Отговори Марко на робини:
- Добре утро ви седемдесет снахи,
защо сте толку рану подранили,
подранили у река Ситница,
у Ситница край града Маджара,
та перете това църно платно?
А тийе си всички заплакаха и казаха:
- Дал Бог добро, чичо от незнайна;
нали питаш, право да ти кажем:
Ние сме си млади заробени,
зароби ни Филип Маджарина,
той погуби нашите стопане,
них погуби, а назе зароби.
Та ни даде това църно платно
да го перем у река Ситница;
кога платното бело да си стане,
тогай Филип назе ще разпущи,
тогай всека дома да си идем,
кой при майка, кой при стара татко,
тогай ние от робство ще да излезнем.
Размисли се Марко от Прилепа,
та попита седемдесете робини:
- Ще ви питам седемдесет снахи,
дали е юнак Филип Маджарина?
А тийе му право доказаха:
- Юнак йе, чичо, какво не е юнак!
Нали гледаш тоя бели камик,
що седиме всичките на него,
на него седим и платното простираме?
Той го вдига на коня до зенгийте.
Отговори Марко на робини:
- Тръгнете се, седемдесет снахи,
тръгнете се от камик на страна,
и я да видя, дали ще го вдигна!
Тийе са тръгнали от камик настрана.
Не щя Марко от коня да слезне,
цвърсто с нозе в зенгии стъпило,
в лева ръка дизгине прихвана,
с десна ръка от кон си посегна,
с десна ръка камик прихвана,
та го вдигна на кон до зенгии
и го вдигнал на пред себе на коня
и го вдигна Марко над главйта,
прехвърли го през река Ситница,
строши се камик на пет-шест парчета.
Що си беа седемдесет робиня,
всичките си млади заплакаха,
какво ще тийе на Филип да прикажат,
че потроши тоя бели камик.
А Марко си на них разговара:
- Немой те плака, седемдесет снахи,
що сте вие млади заробени,
това платно пусто ще остане.
Вие, снахи, тука ме чекайте,
дорде се върна от града Маджара;
всички вие дома ще да си идете,
кой при майкя, коя при стари татко,
вазе Господ от робство ще избави.
Моля ви са право ми кажете,
дека седе Филип Маджарина
И тийе му право доказаха:
- Нали питаш, чичо от незнайна,
нийе тебе право ще кажеме.
Карай коня воз града Маджара,
воз Маджара, покрай река Ситница,
от десна страна права улица,
права улица ще да те срещне,
в улицата порти железни,
на портите до три кръста златни
и портите в чоха покриени,
по портите глави наредени.
Тие са глави от наште стопане.
Тамо седи Филип Маджарина.
Пойде Марко воз града Маджара,
воз Маджара покрий река Ситница,
от десна страна права улица,
права улица го срещнала.
Там биде Марко йот Прилепа,
та намери портите железни,
на портите до три кръста златни
и портите с чоха покрйени,
по портите глави наредени.
Харно пойде, по-харно погбди,
отиде си на Филипови порти,
два пъти почука, третия път повика.
На двор седи Филипова люба,
та си киже позлачне гердане,
със очи си порти не погледва,
а камо ли порти да отвори.
На Марко се сърце разлютило,
не ще Марко на порти да чека,
той потръгна коня наназаде,
та окачи лека боздугана,
що е лека деветдесет ока,
удари си железните порти,
със се диреци и със се прагове,
накара ги до среде в' дворове.
Ръгна коня чараклии махмузе,
та замина Марко през портите,
по портите като по мостове,
та отиде при Филиповата люба.
Отговори Марко от Прилепа:
- Добро утро, Филипова люба!
Тука ли е Филип Маджарина?
А тая го в, очи не погледва,
а камо ли с уста да продума.
На Марко си пак сърце не трае,
продума си влашки, арбанашки:
- Чуеш ли ме, коня Шаркалия?
Подигни си твоя предна нога,
потроши ги позлатни гердане,
да видиме, що ще да продума.
И коня си Марко послушало,
та повдигна негова десна нога,
потроши йа позлатне гердане.
Люто млада тогава продумала:
- Бог те убил, незнайна делийо,
на коня ти нога изсъхнала,
че ми строши позлатне гердане;
еги, киже, Господ да помогне,
моя сайбия твоя кон да поязди!
На Марко се сърце разлвотило,
като махна със десната ръка,
та я плесни по десни образи,
всичките й зъби низ глава изкара,
па й взема три реда жълтици,
обра по нея злато, що имаше.
Люто Марко на нея заръча:
- Като дойде Филип Маджарина,
да ме дири под града Маджара,
да ме дири на Нова механа.
Там да дойде, винце да пийнеме,
да пийнеме от неговата си мака,
сал що мога от него да закача.
Това Марко й люто заръча,
върна коня от Филипови двори,
та отиде край града Маджара,
отиде си на Нова механа,
върза коня за механски врата
и на коня тихо си заръчи:
- Чуеш ли ме, коня Шарка добра,
я ще да влезна у Нова механи,
ще да пия вино немерено,
ще да давам пари неброени,
що ги взехме от Филипови двори.
Ти да не пущаш човек да замине,
при менека в' мехната да влезне.
Влезна Марко във нова механа,
в механата Илия Механджия.
Отговори Марко от Прилепа:
- Сипвай, Илийо, вино немерено,
ща ти давам пари неброени,
да си пия с най-малката чаша,
що си бере дванайсе ока.
Марко дава пари неброени,
та си пие вино немерено.
Що е бил Филип Маджарина,
той си отишъл по гора по лова,
да си лови хитра дивотина.
Като дойде от гора от лова,
намери си порти потрошени,
на двор седи пръвната му люба
и ю кърви млада утъхнала.
Дорде Филип нея да попита,
а тая му по-напрет говори:
- Бог те убил, мой стопанине,
и ти ли си бил юнак на земята,
що погуби седемдесет краля,
па си зароби седемдесет кралици!
Сега дойде незнайна делия,
той потроши нашите добри порти
и ми взема три жълтици,
обра по мене злато, що намери.
Много страшен, Бог да го убие!
Мустаци му като вакъл овен,
кожуха му колко от три мечки кожи,
калпака му колко от две овчи кожи.
И заръча да го дириш край града Маджара,
там да идеш, винце да пийнете,
да пийнете от нашите си пари
и що може от тебе да закачи.
Досети се Филип Маджарина:
- Не бой се, тизе моя пръвна любо!
Това не е незнайна делия.
Това си е Марко от Прилепа.
Снощи вечер писмо му изпратих,
та е дошъл на нашите двори,
Това каза Филип Маджарина,
повърна се от равните си двори,
та отиде край града Маджара,
отиде си на Нова механа,
намери Марковата коня,
къде вързан на мехна за врата.
Със се кон Филип сака в' механата да влезне.
Като игра Марковата коня,
та не дава пиле да прехвръкне,
а нето ли човек дз замине,
да замине, в' механата да влезне.
Вдига Филип негова боздугана,
та си бие Марковата коня
да му стори мегдан да замине.
Биде Марко от хладна механи,
ка седеше, вино та пиеше,
люто Марко на коня отказва:
- Чуеш ли ме, коня Шарка добра
я му стори мегдан да замине.
Това си е Филип Маджарина.
Коня му направи мегдан та замина.
Влезна Филип у хладна механа,
посрещна го Марко с добра дума:
- Добре дойде, побратим Филипе!
Заповедай винце да те служа,
да те служа с най-малката чаша,
що събира дванайсе ока;
и да пийнеме от твоите си пари,
сал що мога и я от них да пийна.
На Филип се сърце разлютило,
та не гледа чаша да прихване,
чаша да прихване, винце да си пийне,
туку вдигна лека боздугана,
та си бие Марко от Прилепа.
На Марко се свиди чаша да опущи,
да разсипе чашата със вино.
Филип го бие, Марко вдигна чашата,
вдигни чашата, та си вино пие,
и остави чашата настрани.
Отговори Марко от Прилепа:
- Побратиме, Филип Маджарине,
я ме не бий по плещи юнашки,
не ми гони бухи низ кожуси!
Това не ти са седемдесет юнаци,
них да губиш, жените им да заробиш;
това съм азе Марко от Прилепа,
така се па юнак не бие.
Рипна Марко на нозе юнашки,
та улови Филип Маджарина,
та го събра Марко у ръцете,
като малко дете във пелени.
Изнесе го Марко низ мехната,
кат го вдигна висше спроти него,
та го удари в равни калдъръме,
тръгни сабля, глава му отреза.
И си взема Филиповата коня,
та отиде у Филипови двори,
заплени му, що има, що нема,
заплени му три коли имане,
натовари девет товари имане
и заплени Филипова люба
и заплени Филипова майкя,
запали си неговите двори,
от Филипа темел не остави.
Па излезна под града Маджйра,
под Маджара у река Ситница,
та стовари един товар имане
при Филиповите седемдесет робини,
на всека даде по десет жълтици
и на них Марко отговаря:
- Чуйте мене, седемдесет робини!
Вземете си по десет жълтици,
коя отдека сте, дома си идете,
коя при майка, коя при стари татко.
Заминете през Нови Пазара,
купете си на нозе обуща,
по друмове боси не ходете,
купвайте си хлебец, та ручайте,
по друмове гладни не ходете
и на Марко за здраве молете.
Дорде си иде Марко до града Прилепа,
по друмове яло и пило,
яло и пило с достове и приятеле,
дорде изарчи Филипови пари.
И отиде на града Прилепа,
отговаря на старата си майкя:
- На ти, мамо, Филипова люба
да ти робува до жива живота,
че си тизе млого остарела,
остарела сто-й-петдесе годин,
та не можеш измет да си струваш,
тая на теб измет да сторува.
И това е Филипова майкя,
ти на нея, майко, да си гледаш,
ти на нея хлебец да си даваш,
да си даваш до жива живота.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020