* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седи Марко, та с макя вечеря
суха хлеба и вино червено,
па се Марко под мустак усмихна.
А макя му дума продумуйе:
- Фала богу, Марко добър юнак,
що се, Марко, под мустак усмихна?
Дал се смееш на суха вечеря
ил се смееш на вино червено,
ил се смееш либе на грознота,
ил се смееш мене на старости?
А Марко у дума продумуйе:
- Фала богу, моя стара мале,
ни се смеем на суха вечеря,
ни се смеем на вино червено,
ни се смеем тебе на старости,
ни се смеем либе на грознота.
Я се смеем на Филя Маджарина:
пратил ми е това бело книже,
бело книже, мале, църно писмо -
да се двама с него пребориме.
Ако седим тука да го чекам,
мене, мале, младо че погуби,
а тебека старо че зароби,
у старости робиня че бъдеш.
Я че ходим, мале, да го тражим!
Па си яхна Марко добър юнак,
та си яхна коню Шарцалия,
та си мина гори и планини.
Кога ойде у росно ливагье,
ливагье седемдесет белярии,
дето беля тия черни платна,
дето беля бели да ги права.
А Марко им дума продумуйе:
- Бог помага, седемдесет сестри,
що белите тия черни платна?
А они му дума продумуя:
- Дал бог добро, непознан юначе!
Дотб си е Филя Маджарина,
он погуби нашите юнаци,
а нас ни е млади заробило
и ни даде тия черни платна
да белиме, бели да ги правиме.
А Марко им дума продумуйе:
- Чуйте мене, седемдесет сестри,
що белите на бел мермер камик -
вдига ли го Фильо Маджарина,
вдига ли го коньо нависоко?
Я они му дума продумаха:
- Вдига, вдига коню до колена,
от колена по-нагор не може.
Ка го грабна Марко Кралевико,
изкачи го коню на теркия,
изхвърли го горе нависоко,
ка го удри на черната земня,
разпрща се на четири дела.
Ка писнаха седемсе робини,
а Марко им дума продумуйе:
- Чуйте мене, седемдесет сестри,
идете си дома на дворове,
на дворове при ваши дечица!
Я че тражим Филя Маджарина.
Па си тръгна Марко добър юнак.
Кога ойде Филипови двори,
среде двори Филипица млада,
дето седи, ситен бисер ниже.
А Марко у дума продумуйе:
- Бог помага, Филипице млада,
къде ти е Филя Маджарина?
А она му най-арно продума:
- Не го знаем азека къде е.
Ка я удри Марко добър юнак,
удари я сос малото пръсте,
удари я по русата глава,
изпръснаха нойни черни очи,
изпаднаха нойни бели зъби,
па ги събра Марко добър юнак
и ги тури конска зобилница,
па си ойде пред хладна механа,
па си върза коньо Шарцалия,
па на коньо дума продумуйе:
- Чуеш мене, коньо Шарцалийо,
като дойде Филя Маджарина,
не го пущай вътре да улази!
Па си седна Марко добър юнак,
па си седна у хладна механа
да си пие до две ведра вино.
И пристигна Филя Маджарина.
Не пуща го коня Шарцалия,
не го пуща вътре да улази.
Бориха се три дни и три нощи,
па му Марко дума продумуйе:
- Чуеш мене, коньо Шарцалийо,
я си пущи Филя Маджарина
да увлезне у хладна механа
да пиеме до две ведри вино!
Опущи го коньо Шарцалия,
па седнаха с Филя Маджарина,
та са пили до две ведри вино,
па станаха, та се забориха.
Бориха се с Филя Маджарина,
бориха се три дни и три нощи.
Ка го грабна Марко добър юнак,
изхвърли го горе на високо,
кога падна на черната земя,
разпрща се на четири дела.
Ослободи Марко добър юнак,
ослободи мало и големо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020