* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Се похвали Филип Маджарина,
се похвали на жената му в постеля,
да й вели хем говори:
- Варай, жено, мила жено,
съм загубил седемдесет душа,
още три душа има да погубам;
кье погубам Крали баша Марка,
кье погубам Новак харамия
и кье погубам Секула детенце.
Отде го дочу Крали баша Марко,
ручок ручи сола и ветка кромид,
ручок ручи и под мустак се смей.
Му говори неговата стара майка:
- Варай, сино, милин сино,
дали се смейш на моята старост,
или се смейш на незгодено ручок?
- Варай, мале, мила майко,
се не смея в твойта старост,
нито на незгодено ручок,
току се смея за Филип Маджарина,
че се хвали на жената му в постеля:
"Съм загубил седемдесет душа,
имам още три душа да погубям, -
кье погубям Крали баша Марка,
и кье погубям Новак харамия,
хем кье погубям Секула дете!"
Дали тука да го чекам, мале,
или да пойда в негови конаци?
Я майка му вели на Марка:
- Варай, сино, милин сино,
кой да ви гледа вашите грехове?
По-харно е ти да пойдеш в него,
нели тука да го чакаш него.
Тогай вяхна Крали Марко бърза коня,
взема и чаша ведреница,
що бере седемдесет ока;
взема и неговата тежка боздугана,
и да киниса да отиде в вода студена.
Тамо найде седемдесет робинки, що переха,
църната вълна да я правят бела.
Та им вели Марко и говори:
- Поможи Бог ви, седемдесет робинки,
дека са на Филип Маджарииа конаките?
- Тамо горе са, пусти да му останат!
Хем му велят и говорят:
- Тамо горе има дърво високо,
в дървото има седемдесет глави човешки!
Я той им вели-говори:
- Що юнаско има Филип Маджарина?
Я те му велят: - Таз плоча на гладно
сърце я здигнува до колената!
Тогай я зева плочата Крали Марко,
да как я метна, хич се не види, дека отиде.
Тогай седемдесете робини викнаха да плачат:
- Варай, тейно, как да му кажеме ние
сега на Филип Маджарииа?
Я Марко им вели-говори:
- Мълчайте, сироти робинки,
до три сахата язе кье ви откинам!
Тогай отиде на Филип Маджаринови тежки порти,
еднъж викна и триж чукна,
та излезе Филипица млада:
- Бегай оттамо, незнайна делия,
че ако дойде Филип Маджарина,
кье ти сече твойта руса глава!
Се налюти Крали Марко,
кога махна сос десната нога,
тежки порти насреде двори ги закара.
И на Филипица млада една как я удри, -
на половина душа я остави, хем й вели:
- Азе кье ходя на механи вино да попия,
и ако дойде Филип Маджарина, там да ме найде!
Седна Марко, вино пие трогодишно,
чаша държи в десна ръка ведреница.
Отде достигна Филип Маджарина
и му вели на Марка от далеко:
- Чакай ми се, Крали Марко, курвино копилаче!
Я тогай Крали Марко му махна
чаша ведреница сос се вино,
и да го удри мегю двете очи на Филипа.
Двете очи на земя му паднаха.
И таму на Филип душа му излела.
Тогай си вяхна Крали Марко,
та отиде на Филип Маджаровите конаци,
му поплени стока и богатия,
и та откина и седемдесет робинки,
та си отиде на майка му пак юнак.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020