* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Посили се Филип Маджарина,
та погуби седемдесет крила,
седемдесет кралици зароби,
закара ги на бели Дунаве.
На Дунаве той голема плоча,
на плочата триста души робие,
дека перат тая църна вълна,
църна пера, та бела да стане,
и си пера тая бела вълна,
бела пера, та църна да стане.
И тамо си кралици закара,
и кралици вълна да си пера,
та да си ги често споредува,
споредува, често обнажда,
да не прави никой айнаджилък.
Ка си ходи Кобилич войвода,
заминува покрай бели Дунав.
Кога виде триста души робие,
питуйе ги Кобилич войвода:
- Фала вие, триста души робие,
що стоите на той бела плоча,
що стойте тува, що правите?
Говора му триста души робие:
- Фала тебе, незнана делийо,
не смееме тебе да кижеме!
Да нас си е Филип, бре събрало,
събрал ни е Филип Маджарина,
та переме тая църна вълна,
църна вълна, та бела да стане,
и переме тая бела вълна,
бела вълна, та църна да стане.
Тогай дума Кобилич войвода:
- Фала вамо, триста души робие,
не бойте се, триста души робие,
не бойте се, мене го кажете,
кажете ми Филип Маджарина,
я чем него младо да погубим.
Тамън они дума продумали,
дошел си е Филип Маджарина
да си види триста души робие,
да не прави никой айнаджилък.
Проговори Кобилич войвода:
- Бог те било, Филип Маджарино,
така ли чеш народо да мъчиш?
Така ли че ти свето да мъчиш,
та си събрал триста души робие
да ти пера тая църна вълна,
църна вълна, та бела да стане.
и да пера тая бела вълна,
бела вълна, та църна да стане?
Да ти ли си юнак над юнаци,
та си ходиш по чуждата земя.
Я ми стани на юнашко место,
я чем с тебе бойове да правим.
Та са били до двама юнаци,
па му бдви Кобилич войвода,
та погуби Филип Маджарина,
та опущи триста души робие,
седемдесет кралици опущи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020