* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седна Марко с майкя да вечеря
суха хлеба и вино цървено,
па се Марко под мустак усмихва.
Майкя Марко потийо говори:
- Фала тебе, Марко, мое дете,
що се, Марко, под мустак усмиваш?
Дал се смееш на сухи вечери,
ил се смееш на вино цървено,
ил се смееш мене на старостта?
А Марко си на майкя говори:
- Леле мале, леле мила мале,
ни се смеем на сухи вечери,
ни се смеем на вино цървено,
ни се смеем тебе на старостта.
Нел се смеем на Филип Маджарина,
де се Фильо по механи вали -
сви юнаци Фильо погубило,
останали троица юнаци:
останал е Марко добър юнак,
останал е Рельо Шестокрилец,
и останал Кобилич войвода.
Останал е Марко добър юнак,
дека има коня крилатого,
та си лети изпод ясно небе,
та не можем него да си ванем,
да го вйнем да си го погубим.
И останал Рельо Шестокрила,
защо има той шестори крила,
та си лети изпод ясно небе,
та не можем него да си ванем,
да го ванем да си го погубим.
И останал Кобилич войвода,
защо го е кобила жребила
край Морава зелена трева,
и за това него не погубих.
Тогай Марко на майкя говори:
- Фала тебе, моя стара мале,
рано Шарка вода да напоиш,
да напоиш и зоб да назобиш.
Че подраним рано отзарана,
та че идем у Филюви двори,
че да идем да си го погубим.
А майкя му потийо говори:
- Фала тебе, Марко мили синко,
юнак си е, Бог да го убие!
Подранила Марко стара майкя,
рано Шарка вода напоила,
напоила и зоб назобила.
Ка е било рано отзарана,
яхна Марко коня Шараяна,
та си ойде у Филибе града,
та извади лека боздугана,
та си бие Филювите порти,
та си чука на пребели порти,
порти чука и на порти ока:
- Я излезни, Филип Маджарино!
Не излезна Филип Маджарина,
нел излезна Филювото либе.
Излезнало, та Марко видело,
та па се е назад повърнала,
повърнала на майкя казуе:
Леле мале, леле мила мале,
каков дервиш на порти ни чука!
На глава му цяла мечетина,
на гърбина цяла вучетина,
у уста си църна овца носи.
Отговаря нойна мила майкя:
- Фала тебе, мой мила снахо,
иди, снахо, иди да му речеш,
да му речеш оттука да си иде -
Филип си е у хладни механи,
та че дойде, та че го погуби.
Излезнало Филиното либе,
излезнало, па на Марко дума:
- Фала тебе, луда дервишино,
урини се от пребели порти,
Филип си е у хладни механи
па че дойде, та че те погуби.
Да видиш ли тоя мермер камик,
що е камик до пребели порти,
него Филя до колена дидза.
Че го вдигне, та че те удари,
та че тебе младо да погуби!
Марко си е коня съседнало,
па си везе тоя мермер камик,
завъртя се налево, надесно,
та изхвърли тоя мермер камик,
изхвърли го накрай на Филибе.
Па си хвана Филиното либе,
а му везе от гуша жълтици,
па си ойде на хладна механа.
Тамо найде Филип Маджарина,
па му Марко потийо говори:
- Фала тебе, Филип Маджарино,
ти се Фильо, по механи валиш,
сви юнаци ти си погубило,
саде съм ти азе, бре, остало,
стани, каже, бре да си ме погубиш.
Фильо не сте дума да продума.
Па си дума Марко добър юнак:
- Фала вамо, млади механджии,
я ми дайте до две ведра вино,
до две ведра вино тройогодско,
я че пием и коня че поим.
Изнели му до две ведра вино.
до две ведра вино тройогодско,
Марко пило и коня поило,
па извади жълтици да плаща,
да си плаща вино тройогодско.
Филип си е жълтици познало,
па говори Марко добър юнак:
- Стани, Филип, да си ме погубиш,
Филип не сте дума да продума.
Марко махна с лека боздугана
та удари Филип Маджарина;
накара го у църната земя,
девет педи у земи улете,
погуби си Филип Маджарина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020