* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седна Марко с майка да вечера
суха хлеба и вино цървено;
па се Марко нод мустак усмива,
я майка му потийо говори:
- Фала тебе, Марко, мое дете,
що се Марко под мустак усмиваш, -
дал се смееш мене на старостта,
ил се смееш баща на прощенье,
ил си смееш на суха вечеря,
ил си смееш на вино цървено?
А Марко ю потийо говори:
- Леле мале, леле остарела,
ни се смеем на старостта,
ни се смеем на пропггенье,
ни се смеем на сухи вечери,
ни се смеем на вино цървено!
Нел се смеем Филип Маджарина,
де се Филип по механи хвали, -
сви юнаци Филя погубило,
сви юнаци и сите кралеве!
Останали троица юнаци, -
останал е Марко Кралевик,
и останал Рельо шестокрилец.
и останал Кобилич войвода!
Па на майка потийо говори:
- Леле мале, леле стара мале,
рано Шарка вода да напоиш,
да напоиш и зоб да назобиш,
че да идем Филипови двори,
че да идем, да си ю погубим!
- Ка' било рано от зарана,
рано Шарка вода напоила,
напоила и зоб назобила.
Та е станал Марко добър юнак,
уяхна си коня Шареяна,
отиде си у Филибе града,
отиде си на Филеви порти:
извадил е лека боздугана -
лека е сто и шестдесе оки,
та си бие Филипови порти:
- Я излезни, Филип Маджарино,
я излезни, да си обидеме!
Немало е Филип Маджарина,
излезнало Филипове либе.
излезнало, та Марка видело,
видело е Марко Кралевиче,
повърна се, та на майка дума:
- Леле мале, по-стара свекърво,
каков дервиш на порти ни чука, -
на гърбина цела вучетина,
а на глава цела мечетина,
у уста си църна овца носи!
Я проговори ньойна стара майка:
- Иди, снао, иди да му речеш,
да му речеш оттук да с' иде, -
че да дойде Филип Маджарина,
и него че младо да погуби!
Излезнала нойна мила снаха,
па на Марка потийо говори:
- А иди си, луда дервишина,
а иди си от пребели порти,
че да дойде Филип Маджарина,
че да дойде и че те погуби;
да видиш ли тоя мермер камик,
що е камик до пребели порти, -
него Филип до колена дидза,
че ю дигне, та че те утепа!
Слезна Марко от доброго коня,
та си везе тоя мермер камик,
та го тури на десната страна,
завъртя се налево, надесно,
та си хвърли тоя мермер камик:
изхвърли го на край на Филибе;
па си хвана Филиното либе,
та му везе от гуша жълтица...
Па си ойде на ладна механа -
тамо найде Филип Маджарина,
па му дума Марко Кралевиче:
- Бог те било, Филип Маджарино,
ти се, Филип, по механи хвалиш, -
свви кралеве ти погубило,
останал ти Марко Кралевич,
останад ти Рельо шестокрила,
и останал ти Кобилич войвода!
Стани, мене да погубиш -
сега съм ти я на нозе дошел!
Филип не смеел е дума да продума.
Извадил е Кралевико Марко,
извадил е лека боздугана,
та удари Филип Маджарина,
накара го у църната земня -
девет лакти у земни увлезе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020