* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седнал Марко с майка да вечеря
сола, хлеба и вино цървено,
ем се Марко под мустак подсмива.
Обърна се старата му майка,
та на Марко веле и говоре:
- Леле, Марко, леле мили сино,
шчо се, Марко, под мустак подсмиваш -
дал' се смееш на мойта старокя,
ил' се смееш на сола, на хлеба?
- Ни се смеем на сола, на хлеба,
ни се смеем на твойта старокя,
но се смеем Филип Маджарина.
(...)
да си идам, на бой да се биям.
- Дали да идам, дал да не идам?
- Лели, сину, бой кье си имате,
тамо иди, туа да не гледам!...
Устегна си Марко тия врани коне,
та киниса на бой да си иде.
Поминал е край река Бистрица,
тамо найде триесе билярки.
Отговаря Марко Кралевики:
- Добро утро, триесе билярки!
- Дал Бог добро, незнайна делийо!
И ги праша Марко Кралевики:
- Шчо е това, вие шчо правите?
- Ей тизека, незнайно делио,
нели прашаш, право кье ти кажем!
Заповеда Филип Маджарина
църната вуна бела да я правим.
- Кье ви питам триесет билярки, -
дал' е юнак Филип Маджарина?
- Той е юнак, како не е юнак, -
плоча вдига у левата рука.
Наведе се Марко Кралевчето,
наведе се от враната коня
и си взема плоча мермерлия,
та се скърши триесе парчиня.
Успискаха триесе билярки:
- Проклет да си, незнайна делийо,
как не можем Филип Маджарину?
Отговора Марко Кралевики:
- Я го правам за вашето добро.
Дека седи Филип Маджарина? -
Право теглам на негови кукьи!
Марко върви по мермер калдъръма,
Филип седи у ладна механа,
та си пие тоя ладно вино,
ем си пие, ем си песна пее.
Марко мине по мермер калдъръма
и отиде на Филиппови порти,
дваж си клюка, а три пути вика:
- Я излези, млада Филипице,
да отвориш твоите вити порти!
Филипица слуша, отговоря:
- Леле, мале, леле стара мале,
некой клюка на нашата порта,
дваж си клюка, три пути вика!
- Иди, снахо, порти да отвориш,
белки иде Филип Маджарина!
- Некой вика, ама не е Филип Маджарина.
И майка й вика: "Не отварай!"
И Марко си потийо говори:
- Рипай, коньо, сега да те видям,
рипай, коньо, рипай да рипаме!
Прерипали Филипови двори
и се качи високи дивани,
и я найде Филипова майка.
Пресече й руце до рамене,
пресече й нозе до колена,
залюби си млада Филипица.
И я фана за десната ръка,
и я хвърли кони зад себе си,
и взема това мъжко дете,
отведе я у Маркова кукя.
Време върви, време три години.
Тогай стана Филип Маджарина
да я тражи млада Филипица,
та е дошел у Марко Кралевич:
- Я излези, бой да се биеме!
Я Марко му потийо говори:
- Слушай, слушай, Филип Маджарино,
я сега си Панагия дигам,
ела седни на честна трапеза,
да ми ручаш, да ми се напиеш!
И седнал е Филип Маджарина,
и е ручал, и ми се е напил.
Филип гледа дека му се шета,
дека шета млада Филипица.
Отговаря Филип Маджарина:
- Хайде, хайде, Марко Кралевики,
да идеме бой да се биеме!
Излезоха на рамното поле.
Шчом е махнал Филип Маджарина,
и го удри Марко Кралевчето -
три-девет е у земя пропаднал.
Повърна се Филип Маджарина
и си взема млада Филипица,
и си взема неговото добро.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020