* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Града гради, Коладе ле, Филип юнак, Коладе ле,
все със глави, все юнашки,
догради го със момински;
на портите дор два змея,
дор два змея обесени
с тънки върви суджумени.
Де го зачу Марков краля,
де го зачу, затърси го.
Че си влезе в тъмна изба,
че си изведе хранен коня,
възкачи го Марков краля,
възкачи го, затърси го.
Че си отиде накрай село,
на край село на чешмата,
там завари малки моми.
- Ой ви вази, малки моми,
та къде е Филипчево,
Филипчево равно двори?
- Ой те тебе, Марков крале,
то е лично и прилично,
заградено все със глави,
все със глави, все юнашки,
доградено със момински;
на портите дор два змея,
дор два змея обесени.
Възкачил се Марков юнак,
та отиде към Филипчево,
Филипчево равно двори.
Провикна се Марков краля:
- Излез, излез, Филип юнак!
Той не излезе Филип юнак,
най излезе Филипица
с мъжка рожба на ръцете.
Отговаря Марков краля:
- Ой те тебе, Филипице,
та къде е Филип юнак?
- Той го няма Филип юнак,
той отиде на кръчмата!
Че се спусна Марков краля,
че намуши мъжка рожба,
мъжка рожба на маждрака.
Провикна се Филипица:
- Та къде си, Филип юнак,
та къде си, тук да дойдеш!
Де я зачу Филип юнак,
че си отиде във негови,
във негови равни двори.
Плесна ръце да се бори,
да се бори с Марков краля.
Борили се мало с много,
два дни, три дни и три нощи.
Че си сграби Марков краля,
че си сграби Филип юнак,
че го удари в черна земя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020