* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седнал Марко с майка да вечеря
сола, хлеба и вино червено,
ем вечеря Марко, ем се смее.
Догледа го неговата майка,
та на Марко вели, ем говори:
- Леле, Марко, леле, мили сино,
що вечеряш, сино, и се смееш?
Дал се смееш на моята старост,
ил се смееш на добра вечеря?
Марко майка вели, ем говори:
- Леле, мале, леле, мила мале,
та еле ме питаш, кье ти кажа -
не се смея на твоята старост,
ни се смея на добра вечеря.
Хвалил ми се Филип Маджарина,
хвалил се е, мале, кье ме тепа.
Дали, мале, тука да го чекам,
или мале дома да му ида?
А макя му вели ем говори:
- Леле, сино, леле, мили сино,
по-добре е дома да му идеш,
не го чакай дома да ти дойде -
кье хванете борба да се борите,
да не гледа макя ваши кърви.
Ка си дочу Марко Кралевити,
ка си влезна дибоки яхъри,
оседла си конче Шарколия,
заметна си сабля огньовита,
та си яхна конче Шарколийче,
та си хвана воз поле широко,
намери си до две малки моми,
де си перат тия черни руна,
черни руна бели да си станат.
Я Марко им вели, ем говори:
- Е виека, две млади девойки,
знаете ли Филипова къща?
Я моми си велят, ем говорят:
- Знаеме си Филипова къща,
ние сме си негови слугини.
Допратил ни руна да си перем,
дури руна бели не си станат,
ние дома нема да му идем.
Ти си хвани воз поле широко,
кье те сретнат неговите двори,
двори му са с колци заградени,
на всеки кол по човешка глава,
на един кол глава салте нема!
Па си стана Марко Кралевити,
па си хвана воз поле широко,
насреща му Филипови двори.
Излезнал е Филип Маджарина,
па хванаха борба да се борят,
борили се три дни и три нощи,
ни той пада, нито па другио.
От Марко си бела пена капе,
а от Филип черни кърви течат.
И си падна Филипова глава,
та я взема Марко Кралевити,
та я сложи на негови двори,
на той кол глава що немаше,
тамо сложи неговата глава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020