* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седна Марко с макя да вечеря
суха хлеба и цървен пипера,
па се Марко под мустак усмихна.
Согледа го неговата макя:
- Леле синко, Маркоте юначе,
дал се смееш мене на старостта,
ил се смееш на суха вечеря?
А Марко й потийо говори:
- Ни се смеем тебе на старостта,
я съм младо, я старо че станем,
ни се смеем на суха вечеря,
но се смеем Филип Маджарина -
захвалил се мене да погуби!
Дали, мамо, тука да го чекам,
или, мамо, на дворове д' идем?
- Боле, синко, на дворове иди,
я не мога кърви да ти гледам!
Па е станал Марко, та е ошел.
Филибица насред двори седи,
насред двори, та си гергеф вие.
Кон му литна, та порти изкърти,
он на коньо пословечки дума:
- Рипай, коньо, се гергеф потроши!
Рипна коньо, та гергеф потроши,
Филибица потийо говори:
- Та защо ми тая пакост правиш?
Удари я шегом през образи -
се й зъби низ глава паднаха.
Преведе се през враната коня,
откачи й три върви жълтици:
- Таком бога, Филибице млада,
я че д' идем на хладна механа,
кога дойде Филип побратимо,
да го пратиш при мене да дойде!
Таком Марко у механа влезна,
ете иде Филип Маджарина,
в уста носи това вакло агне.
Като ойде дома на дворове:
- Таком бога, Филибице млада,
що си, моме, кърви утънала?
- Много пцета тука доодия,
се са пцета тука побеснели,
това куче дом че ни разтури!
Удари ме шегом през образи,
се ми зъби на земи паднаха.
Преведе се през враната коня,
откачи ми три върви жълтици,
сега ойде на хладна механа
и заръча при него да идеш!
Като ойде Филип у механа
Марко дава една чаша вино,
а Филип му чашата не гледа.
Хванаха се укръст се бория -
не си пада ни тоя, ни тоя.
Извади си Маркоте юнака,
извади си това влашко ноже,
та убоде Филип Маджарина.
Та си ойде Маркоте юнака,
та си ойде Филипови двори,
та погуби Филибица млада
и оплени Филипови двори.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020