* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Кани гости Филю Маджарину,
що е знало се е поканило,
а не знало хабер изпратило,
а па на Марко добър юнак,
ни го кани, ни му хабер прати.
А Марко си на майка говори:
- Кани гости Филю Маджарину,
ни ме кани, ни ми хабер прати,
дали ме е на гарез хванало,
или ме е мене забравило.
А майка си на Марко говори:
- Иди, Марко, иди, мили сину,
ако те е Филю забравило,
отдалеч ще порти да отвори,
отдалеч ще коня да прихване.
Ако те е нагарез хванало,
отдалеч ще порти да затвори.
Па си тръгна Марко добър юнак,
та си стигна до бели Дунаве,
на Дунаве кон си вода пои,
а невести църни платна белят,
църнй платна бели да си станат.
На Марко си потийом говора:
- Вала тебе, непознан делийо,
не ни мъти тез бели Дунаве,
че ни е тук Филю поставило,
да белиме тие църни платна,
да белиме бели да си стана,
бухаме ги на мермеро камик,
бухаме ги с сребърни бухалки.
И ни е нам Филю бре казало,
ако не ги бели избелиме
и на нас ще глави да ни вземе.
Попита ги Марко добър юнак;
попита ги, де са нийни мъжье.
Отговаря се млади невести:
- Наши мъжье Филип е погубил,
от кости им двори е заградил,
а от глави оперье оперил.
А Марко си невести говори:
- Слушайте ме, премлади невести,
какъв золум със Филип че правим,
със Филип и с Филипово госкье.
Кон подкара до Филипови двори,
отдалек го Филип согледало,
и си се с Филип посрамило,
порти отваря и му кон прифаща.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020