* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

- Прочул ми се й, мамо, Филип
Маджарина,
Филип Маджарина в Бесибейско поле,
в Бесибейско поле кале градеше.
Калето му й, мамо, изградено
със човешки глави, мамо, юнашки.
Само една глава, мамо, остана
калето да се изгради.
Не остана юнак по света,
саде аз останах юнак на света,
и на мене дойде хабера.
Дали, мамо, на крака да му ида,
или него тука да повикам?
Отговаря Кравелитюва майка:
- Ой те тебе, Кравелитин синко,
иди му, синко, на крака.
И той стана Кравелитин синко,
оседла си конче дуралийче,
оседла го сини жълти седла,
препаса го със девет коланя,
че го дръпна до бял камък,
да се на кончето качи.
Като стъпна на бял камък,
крака му до коляно потъна.
Дорде да се качи на кончето,
кончето му прихвърли
до два и три кадълъка,
че отиде във дере дълбоко.
Там завари до девет робини -
на бял камък седят и плачат.
Той ги запита Кравелитин Марко:
- Ой ви вази, до девет робини,
защо седите и плачете?
- Ой те тебе, младо юначе,
как да не седим, да не плачем -
нас на изпрати Филип Маджарина
черна вълна да перем,
бяла да га правим.
Отговаря Кравелитин синко:
- Ой ви вази, до девет робини,
ковя й юнакството на Филип Маджарина?
Отговарят до девет робини:
- Тази плоча, дет' седим на нехя,
кат га хвани Филип Маджарина,
кат га хвани, до колена га дига.
Отговаря Кравелитин синко:
- Я станете, да видя дали мога,
дали мога да га повдигна.
Кат га хвана Кравелитин синко,
през главата си га прехвърли,
че пак се на кончето качи,
че отиде в Филип Маджарови
и на портите почука:
- Изляз, изляз, Филип Маджарино.
Той не излезе Филип Маджарина,
ми излязла Филип Маджарката.
Отговаря Кравелитин синко:
- Ой те тебе, Филип Маджарке,
та къде е Филип Маджарина?
- Филип Маджарина за лов отиде.
Кравелитин синко се наведе,
та хи откъсна девет връвти алтъни.
- Кога дойде Филип Маджарина,
нека дойде на неговто кафене.
Че отиде Кравелитин синко,
от кон слезе, та го завърза,
че във кафенето отиде.
Отговаря Кравелитин синко:
- Ой ви вази, Филип Маджарови бакали,
я ми налейте с Филип Маджаровта чаша,
та да видя дали мога га напия.
Те му дали с Филип Маджаровта чаша.
Кат га хвана Кравелитин синко,
кат га хвана, и га погълна.
Кога са зададе Филип Маджарина,
и във ръце носи топуз триста оки,
че го хвърли срещу Крали Марко.
Крали Марко в ръцете си го хвана,
че извади неговия топуз.
Кат го хвърли срещу Филип Маджарина,
удари го меж двете черни очи,
удари го и го утрепа.
Че се на кончето си качи
и си във тях отиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020