* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Що ми пущил Вилип Маджарина,
вy допущил на Марко Крале,
мy допущил една бела книга:
- Дейди, море, Марко Крале,
дали тамо дома кье ме чекаш,
ял кье дойдеш на рамно Косово,
да се, море, еднъж обидиме?
Марко гледа тая бела книга,
Марко ми се под мустаки смехал!
Го догледа негов' стара майка:
- Дейди, Марко, Марко мили синко,
дал' се смееш со моята старос,
дал' се смееш со слатка вечера,
ял' се смееш с хубава невеста?
- Дейди, майко, моя стара майко,
аз се смеем с църна-бела книга,
ми я пущил Вилип Маджарина;
дали овде, майко, да го чекам,
ял' да идам на рамно Косово,
да се, майко, еднъж обидиме?
- Дейди, Марко, Марко мили синко,
векье ми се, сине, сдодеяло,
от гледанье реки от кървови,
ами тамо на Косово рамно -
тамо ходи, тамо го погуби!
- Дейди, майко, майко стара душо,
ай, вати си петел, бре, хубави,
да г' заколиш, ти да го уготвиш;
хайде, земи риба беловица,
да й уготвиш риба беловица.
Ако петел, петел ми пропее,
векье земя кье ми се уземи;
ако риба, риба ми повража,
кье запустам кралската столнина!
Ми вражала Марковата майка,
уготвила петел, бре, хубави,
уготвила риба беловица;
ниту петел ми е пропеяло,
ниту риба ми е провражала, -
ущте време не ми е дойдено,
да го вати Марка умирачка!
Що си стана Марко Крале,
що си стана утро во неделя,
кон си кова коня найопако,
плочи клава белийо кара-грош,
клинци клава жълти маймудии;
що си явна коня пехливана,
си го зеде неговото внуче,
негов' внуче, дете Секуленце,
кье одая на рамно Косово,
кье одая борба да ми правят,
да се бият с Вилип Маджарина,
да обискат юнашките сърца!
Го найдоха Вилип Маджарина,
се стретнале на рамно Косово.
Ами Марко, Марко магесница,
мy текнало майка що го кълна -
во неделя борба да не прави.
Хайде, утре, утре кье се удрат!
Изговори Вилип Маджарина:
- Стой на нишан, Крале Марко,
кье те удрам, утре не те чекам!
Он ми свърли, Вилип Маджарина,
он ми хвърли жълта боздугана;
Марков коня 'ная итра беше,
ми легваше колен-коленичку, -
се прехвърли жълта боздугана!
Редом дойде Вилип Маджарина,
да ми стои, Марко да го удри.
Изговори Марко Крале:
- Стой на нишан, Вилип Маджарина!
- Дейди, море, Марко Крале,
ми с' погреши моя десна рака,
хайде пак на нишан да стоиш!
- Дейди, море, Вилип Маджарина,
еднъж майка мене ме родила, -
хайде, море, стой, бре на нишан!
Марко мери тенка половина;
ми го хвърли жълта боздугана, -
ами Вилип, Вилип Маджарина,
негов коня и той легнуваше;
кон му легна колен-коленичку, -
ми го зеде право връз челото!
Що ми падна Вилип Маджарина,
що ми падна, Марко ми допадна;
мавна сабя, сабя кулаклия,
мy одрежа глава от рамена,
я занесе во Прилепа града.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020