|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Крали Марко и Филип Маджарин
Седна Марко с майкя да вечеря
суха хлеба и вино червено,
па се Марко под мустак усмихна.
Съгледа го неговата майкя,
па на Марко поти проговори:
- Фала тебе, сине Крали Марко,
що се нещо под мустак усмихна -
дал' се смееш мене на старости,
ил' се смееш на суха вечеря?
А Марко и поти проговаря:
- Вервай бога, моя стара мале,
ни се смеем тебе на старости,
ни се смеем на суха вечеря,
нал' се смеем Филипа юнака,
че се хвалил мене да погуби.
Фала тебе, моя стара мале,
да ми простиш това бело млеко,
що съм цицал три години време,
да си викнем Филипа юнака,
нему тука глава да огнемем.
А макя му поти проговаря:
- Фала тебе, сине Крали Марко,
немой тука Филипа да викнеш,
че не мога кърви да ви гледам,
нело дома Филипу да идеш,
тамо нему глава да му вземеш.
Тръгна Марко из равни друмове,
та си стигна до река широка,
а на река четирсе робини.
Проговори Марко добър юнак:
- Добро утро, четирсе робини.
- Дал бог добро, непознан юначе.
- Чийо ли е това бело платно,
що белите на той мрамор камик
и бухате със златни бухалки?
- Филипово, пусто да остане,
ни се бели, нито па се кине.
Марко грабна тоя мрамор камик,
та го хвърли много надалеко,
и си грабна златната бухалка,
па си Марко на робини каза:
- Идете си коя от къде е!
А робини на Марко думаха:
- Фала тебе, непознат юначе,
като дойде Филип да ни дири,
он веднага тебе че погуби.
А Марко им тийо проговори:
- Не бойте се, четирсе робини,
я съм дошел глава да му вземем.
Я кажете, четирсе робини,
къде му е неговата къща?
А они му тийо проговарят:
- Е, насреща големото кубе,
негова е, пуста да остане,
он ни мъчи девет годин време.
Па отиде Марко на дворове,
сабя махна, та врата отвори,
с крака тропа, керемиди падат.
Почуди се Филипово либе,
па излезна вънка на дворове,
па на Марко потийо проговаря:
- Какво търсиш, непознат юначе?
- Казвай де е Филипа юнака!
- Назад, назад, Филипа не знаем!
Разсърди се Марко добър юнак,
удари я със острата сабя,
удари я, глава и отреза.
Глава се в небо силно въртеше,
земя се тресе, къщи изпадая.
Па излезна Филип от хладни механи,
що да види у негови двори -
негови порти цели разбити,
негова къща цела паднала,
на негово либе глава немало.
Били са се три дни и три нощи,
Марко на Филип глава е отрезал,
та освободил много народ робе.
Мърчево, Пернишко; инф. род. във Владая, Софийско (СбНУ 53/1971,
№ 103 - "Марко погубва в двубой Филип Маджарин, който потиска роби и се заканва
и него да убие - 2").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2020
|