* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Събраха се тридесе юнака,
събраха се на Стара планина
да си пият вино немерено,
ама им е чаша измерена -
чаша бере деветдесет ока.
Слуга им е Деница девойка.
Пиеха си тридесе юнаци.
Проговори Деница девойка:
- Пийте, яжте, тридесе юнаци,
пийте, яжте, на уме имайте,
че си иде Филип Маджарина,
с коня иде, та гора поваля,
с душа диха, темни мъгли вдига!
Тамън това Деница издума,
те си дойде Филип Маджарина.
Си юнаци на нозе станаха,
си юнаци ръка ръкуваха,
си юнаци коня прихванаха.
Марко юнак на нозе не стана,
Марко юнак ръка не ръкува,
Марко юнак коня не прихвана.
Проговори Филип Маджарина:
- Фала вазе, тридесе юнаци,
та сите ми на нозе станахте,
та сите ми ръка ръкувахте,
та сите ми коня прихванахте,
а какво е, бре, това делийче,
та оно ми на нозе не стана,
та оно ми ръка не ръкува?
Проговарят тридесе юнаци:
- Това не е, бре, младо делийче,
на е това Марко добър юнак.
Проговори Филип Маджарина:
- Та това е от мене копиле!
Щом си дочу Марко добър юнак,
той час рипна, та си коня хвана -
на Марко се сърце разлютило,
та си хвана Шарка добра коня,
тури нога Марко у зенгия,
дур да тури Марко и оная,
он отиде у Прилепа града
и почукна на новите порти.
Излезна си Марковата майкя,
та отвори тия нови порти
и на Марко потийо говори:
- Леле варе, Марко мили сине,
що си, Марко, толко ядовито?
А Марко й потийо говори:
- Нали питаш, право да ти кажем.
Събрахме се тридесе юнаци
да пиеме вино немерено,
събрахме се на Стара планина,
ама сме си чаша измерили -
чаша бере деветдесет ока.
Слуга ни е Деница девойка.
Ка пиеме, мале, и ядеме,
проговори Деница девойка:
"Пийте, яжте, тридесе юнаци,
пийте, яжте, на уме имайте,
че си иде Филип Маджарина!"
Тамън това Деница продума
и си дойде Филип Маджарина.
Си юнаци на нозе станаа,
ей юнаци ръка ръкуваха,
си юнаци коня прихванаха.
А я, мале, на нозе не станах,
а я, мале, ръка не целунах,
а я, мале, коня не прихванах.
Проговори Филип Маджарина:
"Да какво е, бре, това делийче,
та оно ми на нозе не стана,
та оно си ръка не ръкува,
та оно ми коня не прихвана?"
Проговарят тридесе юнаци:
"Това не е, бре, младо делийче,
на това е Марко добър юнак!"
Продума си Филип Маджарина,
че азе съм от него копиле.
А майкя му потийом говори:
- Леле варе, Марко мили сино,
кога умре твои стари баща,
често честех на нови гробища
и бех с тебе трудна и дебела.
Он ме срещна у тесни клисури,
улови ме за десната ръка,
настъпи ме на десната нога,
а азе го, синко, па ударих.
Проговори Марко добър юнак:
- Кажи, мале, какво да направим,
дали, мале, дома да му идем,
или, мале, тува да го чекам.
А она му потийом говори:
- Боле, сино, дома му отиди,
не прави си у двори кръвнина.
Марко хвана Шарка добра коня,
тури Марко нога у зенгия,
дур да тури Марко и оная,
он отиде града Филипова.
Насред града до три нови чешми,
на чешмите до девет робини,
буаа си на мраморен камик,
та си белат това жълто платно,
та го белат бело да им стане.
А Марко им потийо говори:
- Леле варай, до девет робини,
що белите това жълто платно?
- Докара ни Филип Маджарина
да го белим бело да му стане.
А Марко им потийо говори:
- Юнак ли е, бог да го убие!
- Па юнак е, бог да го убие -
он си хвърля тоя мрамор камик,
та го хвърля дори надалеко.
Наведе се Марко от конята,
та си увзе той мраморен камик,
та го хвърли триста километра.
Па отиде Марко добър юнак,
па отиде Филипови порти,
па почукна на новите порти:
- Излез, излез. Филибице млада,
излез, излез, порти ми отвори!
Филибица от чардаци ока:
- Назад, назад, незнайно юначе,
че кье дойде Филип Маджарина,
че отсече твоя руса глава.
Разсърди се Марко добър юнак,
та на Шарка потийо говори:
- Обърни се, Шарко, наназаде,
та подритни Филипови порти!
Послуша си Шарко добра коня,
обърна се Шарко наназаде,
та удари Филипови порти -
със диреци портите извади.
Изкачи се Марко добър юнак,
изкачи се на високи чардак,
та удари Филибица млада, -
ситни зъби у скут нападаха, -
и се върна Марко добър юнак.
Ете иде Филип Маджарина
и на Марко потийо говори:
- Я застани, Марко, на белези,
да си хвърлим, бре, тежки топузи!
Застана си Марко добър юнак,
застана си Марко на белези.
Хвърли Филип, бре, тежки топузи,
коленичи Шарко добра коня -
не улучи Маркоте юнака.
Застанал е Филип на белези
и захвърли Марко добър юнак,
ударил е Филип Маджарина,
девет лахти у земи потънал.
Тогай влезна на високи чардак,
та си увзе, бре, тежко имане
и отиде на новите чешми,
та отпущи до девет робини
и им даде със шъпи жълтици -
коя отде дома да си иде.
Па отиде дома на дворове,
па на майкя потийо говори:
- Леле варе, моя стара мале,
да омесиш девет фурни леба,
я кье д' идем крава да докарам.
Да заколе крава яловица,
че кье кани всичките юнаци,
кье ги кани у ни да гостуват.
- Кье си правим това добро госте.
И майкя го тогай послушала,
омесила девет фурни леба.
Па докара Марко добър юнак,
па докара крава яловица,
докара я Марко и закла я,
та готвили на доброто госте.
Ка се събра това добро госте,
Марко дума на стара си майкя:
- Слезни, мале, при доброто госте,
та да слушаш това добро госте,
що ке, мале, мана да намерат.
Полуша го неговата майкя,
застанала при доброто госте.
Три му манй госте намерили:
че си нема риба от Орида
и ракия от Демир капия,
бела леба от Белаго града.
Проговори Марко добър юнак:
- Пийте, яжте, вие, добро госте,
я кье д' идем, море, да си купим,
да си купим, море, що си нема.
Влезна Марко коню конюшница,
изведе си Шарка добра коня,
изведе а Марко, обседна я
и си пойде на Орида града.
Премина си през рамното поле,
настана си у гора зелена.
Срещнал го е Черна Арапина
и на Марко потийо говори:
- Ей, тизека, незнайно юначе,
познаваш ли Марко добър юнак?
А Марко му потийо говори:
- С Марко думаш, Марко не познаваш.
Тогай са се двата уловили,
бориха се два дни и две нощи,
арапин си на Марко надвива,
на нозе му букагии тура,
на ръце му бели белегчии,
на гърло му два ситни синджира.
Арапин му потийо говори:
- Кье те водим на Косево поле
да те сечем на девет делове.
А Марко му потийо говори:
- Леле варе, Черна Арапино,
заведи ме дека тизе сакаш,
не карай ме Люба механджийка,
ча съм Люби длъжен, закаматан.
Не слуша го Черна Арапина,
заведе го Люба механджийка.
Излела е Люба механджийка,
ка видела Марко добър юнак,
усмихна се Люба механджийка,
на арапин потийо говори:
- Ей, тизека, Черна Арапино,
добре че си Марко ти докарал,
че е мене длъжен и каматан.
Влезнали са у хладна механа,
Люба влела дълбоки зимници,
измешала вино и ракия,
упоила Черна Арапина,
отвезала Марко добър юнак,
свалила му букагий от нозе,
свалила му бели белегчии
и от гърло ситните синджири -
турили ги Черна Арапина,
закарал го Марко добър юнак,
закарал го на Косево поле,
та съсекал Черна Арапина,
разсекал го на девет делове.
И си ойде у Демир капия,
та си увзе той люта ракия,
и отиде у Белаго града,
та си увзе Марко бела леба
и си увзе риба от Орида,
та си ойде Марко добър юнак,
та си дойде дома на дворове,
та затече свое добро госте,
че са пили вино за умрело.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020