* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седнал Марко с либе да вечеря
сол и хлебец и вино червено,
па се Марко под мустак усмихна.
Согледа го нему първо либе,
па на Марко потийом говори:
- Фала тебе, Марко, първо либе,
що се, Марко, под мустак усмиваш -
дал се смееш на сухи вечери
ил се смееш мене на грозота,
ил се смееш майци на старости?
Я Марко ю тогай отговаря:
- Ой те тебе, мое първо либе,
ни се смея на сухи вечери -
сол и хлебец еле господарско,
ни се смея тебе на грозота -
божо лице, либе, е кралево,
ни се смея на моята макя,
кой се родил, всеки че старее,
най се смеем Филипа юнака,
що е Филип от Маджара града.
Погубил е дури седем краля,
заробил е дур седем кралици
и се хвали мене да погуби,
и се хвали тебе да зароби,
и се хвали Реля да погуби
и негово либе да зароби.
Мене лесно, либе, че погуби,
а се чудим как Реля че губи.
Он се бие с мъгли и ветрове,
и се бие с али и змейове,
та на Филипа ли че се даде?
Я се чудим, либе, що да правим
дали азе тува да го чакам,
или тамо, либе, да му идем?
Зачела ти писмо стара макя,
па на Марко она казувала:
- Боле, сине, тамо да му ойдеш,
тука, сине, он да не дооди,
я не мога кърви да ви гледам!
Послуша я Марко Кралевичи,
па си справи Шарка добра коня.
Изведе я на равни дворове,
метна нога на десна зенгия,
дур да метне левата си нога -
минал Марко през Пирин планина.
Бела ми го зора зазорила
зазорила през тесни клисури,
ясно, мило слънце изгреяло
през това село Пожарево,
на ручкоке на бели Дунави.
Кога ойде на бели Дунави,
там завари до седем робини,
че си пера тая църна вълна.
Провикна се Марко Кралевичи:
- Помага бог ви, до седем девойки!
Я они му тихо отговарят:
- Дал бог добро, непознат юначе!
Ние не сме до седем девойки,
нело сме си до седем робини,
зароби ни Филип добър юнак,
погуби ни нашите сайбии,
па ни даде тая църна вълна,
па от църна на бела да стане -
тогай че ни из робство опущи!
Проговаря Марко Кралевичи:
- Ой ви вази, до седем робини,
дал е Филип много силен юнак?
Я они му тогай отговарят:
- Ой те тебе, непознат юначе,
нали видиш тая модра плоча -
он я вдига нея спроти себе!
Тогай Марко се от кон пресегна,
та си взема тая модра плоча,
га я вдигна Марко до рамене.
Втори път се Марко пресегнало,
та си плоча през него прехвърли,
та се плоча на четри строшила.
Заплакаха до седем робини:
- Леле, боже, непознат юначе,
сега Филип нас че ни погуби!
Я Марко им тогай отговаря:
- Не бойте се, до седем робини,
я кажете къде са му двори?
Проговарят до седем робини:
- Нему двори не са надалеко -
като минем сто сахата место,
че согледаш неговите двори.
Нему са му лични отдалеко -
порти са му с кърви опръскани!
Па си ойде Марко Кралевиче,
та премина сто сахата место,
па си ойде на негови двори.
Два пъти се Марко изокнало,
три пъти се Марко провикнало:
- Я излезни, Филипово либе!
Я она му от чардаци ока:
- Я се махни, луда бугарино,
да е тува Филип добър юнак,
он че тебе глава да отреже!
Тогай се е Марко разсърдило,
два се шега назад повърнало,
па си ритна железните порти.
Така ги е леко изритало,
излетеха порти сос диреци!
Па увлезна Филипови двори,
ка разигра коня по дворове,
та калдрми до небе летеха.
Па замана нея да удари,
закачи я с малото пръстенце.
Така я е леко закачило,
два й зъба у гърло накара,
а тридесе из уста излезе.
Па излезна из Филипови двори
и на нея дума проговаря:
- Кога дойде твое първо либе
да си дойде у хладни механи
да пиеме вино тригодишно!
Тамън Марко у механи ойде
и си дойде Филип добър юнак.
Като виде порти потрошени
и си видя либе убиено,
та му се е глава размътила,
па му она дума проговаря:
- Леле, либе, Филипе юначе,
лели съм ти азе казувала
не задявай църна бугарина!
Како тебе един юнак дойде,
како тебе тебе да си тражи.
Дваж се оно на порти изокна,
три пъти се оно провикнало:
"Я излезни, Филипово либе!"
И му, либе, азека отвърнах:
"Я се махни, куче ябанджиско,
тия псета що са ни лаяли,
се са они тува побеснели!
Да е тува Филип първо либе,
он би тебе глава отрезало!" -
Разлюти се, бог да го убие,
два се шега назаде повърна,
па удари у порти железни,
излетеха порти сос диреци.
Па разигра коня по дворове,
па замана мене да удари,
закачи ме с малото пръстенце.
Два ми зъба у гърло накара,
и тридесе из уста излетеха.
Па си тръгна, да го бог убие,
и на мене дума проговори:
"Кога дойде твое първо либе
да си дойде у хладни механи,
да пиеме вино тригодишно!" -
Разлюти се Филип добър юнак,
та си ойде у хладна механа
да си бие Маркоте юнака.
Я Марко му дума отговаря:
- Ела тува вино да пиеме,
у механи бой се па не бие,
у механи криви ми са прави!
Па си приде Филип добър юнак,
та са пили по деветдесет ока,
па си Марко Филипа говори:
- А да идем над бели Дунави,
дека белят твоите робини,
да се бием сос сила юнашка!
Качиха се на нийните коне,
ка тръгнаха из равни друмове,
От нозе им ясен огън свети,
низ носове модар пламик лети.
Отишли са на бели Дунави,
отишли са при седем робини.
Кръстом са си саби ударили,
па се после у ръце хванали,
държали се три дни и три нощи.
Надделе си Марко Кралевичи,
та удари Филипа юнака,
удари го у зелена трева.
С два му нокти душа извадило,
сос зъби му гръклян извадило.
Ка видоха до седем робини,
они са се Марко поклонили:
- Да живееш, непознат юначе!
Па им Марко по дукат хариза,
на робини дума проговаря:
- А сега си дома отидете!
Па се върна Филипови двори,
и си взема Филипово либе,
и си взема три товара благо,
па си ойде на негови двори.
Проговори Марко Кралевичи:
- Ете, либе. на тебе имане,
ете, мамо, на тебе отмена,
ти да седиш, она да те слуша!
Я си имам либе за либене,
тая, мамо, тебе че те слуша,
я погубих Филипа юнака!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020