* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Пратил Филип Маджарин писмо,
пратил на Марко Кралевиче,
на Маркото Прилепското копиле:
- Я да ми дойде он на Будима града,
да му не идем на Прилепа града;
семдесе юнака сам се погубил, -
ту да ми дойде Марко на нозе!
Седнал Марко вечера да вечера,
вечера един хлеб и цървена пипера
и пиеше това цървено вино;
ем вечера, ем под мустак се усмива.
Праша го майкя стара:
- Синко, що се смееш под мустак, -
дал да моя старост се смееш,
ал на добра вечера ми се смееш?
Рече Марко Кралевиче:
- Не се смеем ва твоята старост,
не се смеем на добра вечера,
но се смеем на Филип Маджарин,
дека ми пратил хабер,
да му идем на Будима града,
да му дойдем на нодзе!
Рече му стара майка:
- Иди, синко, до Будима града,
да не гледа майка църни кърви!
Марко ойде на Будима града.
Яхна Шарка добра коня и го пита:
- Дале можемо работа да завершимо,
или да не идеме?
Коне Шарац му рече:
- Да како не идемо, Марко?!
Ако не идеме, Марко,
от срамота къде че се денеме?
Бутна коне Марка, пройде през бяли Дунав,
та ойде на Будима града;
и тамо сретна семдесе робини,
платно бобошевно беля...
Рекоа му семдесе робини:
- Лудо младо, къде ходит тува,
знаеш, дека смо ние семдесе робини;
наши юнаци погубил, нас заробил, -
ти къде ходиш, - и тебе че глава вземе?!
И тогай рече Марко юнак:
- Ногу ли е юнак Филип?
- Товай камик дига на кон до дизгиня.
Марко взема камик, да го хвърли у бели Дунав;
и ти праша: - Дека седи Филя Маджарин?
- Вани воз Будима града,
че те сретна железни порти,
на ни семдесе ключеве.
Дойде Марко и почукна на порти;
излезнала Филипица, та му рече:
- Що тражиш, лудо младо, -
малко ли съм кърви гледала,
та и твои да гледам!?
Рече тогай Марко:
- Де е Филя Маджарин?
- На гора зелена, лов да лови!
- Кога дойде, нек дойде на механи,
на ладнете механи!
Дойде Филя Маджарин;
портите му у сред дворове накарани.
Тогай пита млада кметица:
- Що са е тия порти усред дворове?
- Проговори млада кметица:
- Една незнана делия дойде.
- Каков беше?
- До две църни овци у зъби носи,
калпако му вучетина,
кожухо му мечетина,
и кон му шарен!
- Товай Марко прилепско копиле!
- Че да идещ на ладни механи;
он мой бисер откинал от гуши,
та отнел го на ладни механи,
и казал: "Кога дойде Филя,
да го пиемо на ладни механи заедно!
Ойде Филя на ладни механи:
- Тува ли Марко Прилепско копиле?
- Я съм Марко Кралевиче!
- Хайде, Марко, Прилепско копиле,
хайде да биемо мейдан, -
бием ти коня и очи ти вадим!
- Тува се юнаци не бият,
на се бият на равни друмове,
на раскръстье, дунята да ги види!
Ойдоха на равни друмове;
махна Филя своя боздугана, -
удари Марко на кон у зенгия!
Тагай махна Марко Кралевиче,
махна със своя лека боздугана,
та накара Филя Маджарин
девет лакти у-земи.
Яхна Марко Шарца коня,
та отиде на Прилепа града,
на Прилепа града при стара майка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020