* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Породила сирота Влахиня,
породила, гиди, мъжко дете,
мъжко дете нишанлия, -
на глава с златна коса,
на ръките със шест пръста.
Повила го в златни пляни,
хем гож люля, хем нарица:
- Нани, нани, дете Дукатинче,
ти ще ми си цар на земя,
цар на земя, цар на небе.
Де я дочу комшийка душманка,
на царя хабер изпрати:
- Ой ти, царьо, ти, везирьо,
родила е Сирота Влахиня,
родила е дете нишанлия, -
на глава с златна коса,
на ръките със шест пръста.
Кат е дочул самси царя,
прати царя три каваза
да си вземат дете Дукатинче.
Отидоха три кавазя,
та си взеха дете Дукатинче,
отнесоха го дур при царя.
Царица го храни, гледа,
като свое мило чедо.
Та си ми расна, порасна,
та стана момче голямо
и стана юнак над юнаци.
Де го дочу Филип Маджара,
че е станал юнак над нег',
та отиде дур при царя,
на царя вели-говори:
- Ой ти, царьо, ти, везирьо,
я ще ти се молба молям
да ми пуснеш дете Дукатинче
по поле да се шетаме,
да го талим научам, -
как да си се борба бори!
Излъга се царя, излъга,
излъга се, та го пусна;
та му даде бърза коня
и му даде тънка пушка,
и му даде остра сабя.
Заведе го Филип Маджара
по поле да се шетат
и коне да си препускат.
Та шетаха, що шетаха;
коги беха насред поле,
извади си Филип Маджара,
извади си колак сабя,
преряза го през сред кръста.
От що беше сабя люта,
люта, още зехирлия,
дете хич си не отбрало,
лю го сърце приболяло!
Та му вели-отговори:
- Варай, варай, Филип Маджар,
люто ме сърце приряза!
Той му вели-отговори::
- Варай, варай, дете Дукатинче,
разкърши се наляво, надесно,
та ще ти сърце прикара!
Разкърши се наляво, надесно,
половина му от кон падна.
(*)
Де е дочул Крали Марко,
разяди се, разлюти се,
разлюти се на Филип Маджара,
че погубил дете Дукатинче
и други седемдесет юнака
и пленил седемдесе жени,
та ги робини закарал,
та ги пуснал на Марица
църно платно да ми белят,
бяло да го наредят.
Яхна Марко бърза коня,
та навърви да ми иде,
да ми иде при Филип Маджара.
Кога мина през Марица,
де си найде седемдесе жени,
че си белят църно платно
и си ронят дребни сълзи.
Той хми вели-отговори:
- Бог помага, седемдесе жени!
Тия му велят-говорят:
- Дал Бог добро, Крали Марко!
Къде вървиш, да си идеш?
Марко хми вели-говори:
- Я ще идам при Филип Маджара,
ще идам да се видиме,
че сме много побратими!
Тия му велят-говорят:
- Назад, назад, Крали Марко,
той е юнак над юнаци,
та ще си те той погуби,
как погуби наште мъже,
та нас робини закара
голи, боси, гологлави,
по клашенци опасани,
та ни е тука накарал
да си белим църно платно,
да го бяло ние редим!
Крали Марко отговори:
- Не тъжите, не вяните,
я ще ви от робство избавям!
Тия му велят-говорят:
- Иди си, Марко, със здраве,
дано ти Господ помогне
от робство да ни избавиш!
Навърви Марко, отиде,
та си на порти слезе,
та похлопа и почука.
Изляла е Филип Маджарица,
та си вели-отговори:
- Кой ми чука и си хлопа?
Той хи вели-отговори:
- Варай, варай, Филип Маджарице,
нек излезе Филип Маджара,
ние двата да се видим,
че сме много побратими!
Повърна се Филип Маджарица,
на Филип Маджара отговори:
- Филип Маджаре, първа любо,
на път рюка Крали Марко!
Той хи вели-отговори:
- Ид' му кажи да се върне,
назад нека той бяга,
лю на ноги ако станам,
прах и пепел ще го сторям!
Повърна се Филип Маджарица,
та му вели-отговори:
- Назад, назад, Крали Марко,
лю да стане Филип Маджара,
прах и пепел ще те стори!
Кат е дочул Крали Марко,
разяди се, разлюти се,
та си търгна кон от порти
триста крачки надалече,
та подаде бърза коня,
на прехвръкна през връх порти.
Лю що влезе внетре в двори,
излезе Филип Маджара, -
разядил се, разлютил се.
Фатиха се да се борят;
хрипи Марко от еднъж,
та му сърцето изкара.
Та закара Филип Маджарица,
закара я за робиня,
та помина през Марица,
та закара седемдесе робини,
та ги пусна по дома хми...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020