* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седи Марко, та с майка вечеря
суха хлеба и вино червено,
па се Марко под мустак усмихва.
Съгледа го нему стара майка,
па Марко пътьом говори:
- Леле сине, леле Крали Марко,
що се сине под мустак усмихваш,
дал се смееш на суха вечеря,
ил се смееш на вино червено,
ил се смееш майка на старости.
А Марко си на майка говори:
- Ни се смеем тебе на старости,
и мене, мале, стари дни, че дойдат,
ни се смеем на вино червено,
с вино се души пречистват,
ни се смеем на суха вечеря, -
що дал Господ това, че вечеряме.
Най се смеем Филип Маджарино -
само се е, мале, похвалило,
че погубил три хиляди юнаци
и заробил три хиляди робини,
още трима има да погуби,
три робини има да зароби.
Все са, мамо, прибран юнаци:
първо е, мамо, Риляк крилат юнак,
вторият е Муса кеседжия,
третият е Марко - азика съм,
ти си стара - робиня, на може да идеш.
И що съм те, мамо, попитал
и все си ме, мамо, поучила,
дали, мамо, тука да го чакам
или, мамо, на нозе да идем.
Стара майка дума продумала:
- Боле, сине, на нозе му иди,
немой, сине, тука да го чакаш,
че майка е, сине, остаряла,
не може, сине, да ви гледам
како от вазе кърви, че текът.
Рипнал Марко на юнашки нозе
и се качил на вранята коня,
дека шибнал коня, камшика останал,
дека минал, оран е направил.
Та отиде на Филеви двори,
среди двори жена му седяла,
и си гергеф низала.
И Марко дума проговаря:
- Ей те тебе, млада Филевице,
къде ти е Фили Чорбаджия,
а она му нищо не говори.
Шарца коня не може да трае,
с нога ритнал, порти счупил,
право Марко при Филевица ушел,
па я пита Филип къде е,
па оная нищо не говори,
па повтори Марко, добър юнак:
- Кажи моме, млада Филевице;
па оная нищо не говори,
коня снова ритнал, па гергеф разсипал,
тога и оная дума продумала:
- У Шарце коню, псета да те ядат,
тебе Марко, сабля глава ти реже.
На Марко се сърце разтупало,
наведе се от добрата коня,
та я удари с най-малкия маляк,
пълни скути кърви напълнил.
Тога и Марко дума проговаря:
- Ей те тебе, млада Филевице,
аз отивам долу у кръчмите,
кога дойде Филип Чорбаджия,
че го пратиш при мене да дойде,
да го черпим една чаша вино,
от гергефо загуба да няма.
И си дойде Филип Маджарино,
ка я ушел у кърви утънала
и на либе дума проговаря:
- Ей те тебе, мое първо либе,
каква чума у двор ми влезе.
И она му дума проговаря:
- Марко уйде долу у кръчмите
и поръча при него да идеш,
да те черпи една чаша вино.
Право Филип при Марко отива.
Марко върза Шарца, добра коня,
та недава пиле да отлети,
а то не ли човек да влезне.
Тога и Марко на коня го води:
- Шарце, коньо, мое мило добро,
я го пусни при мене да дойде,
да го черпим една чаша вино;
а Филип си у вино не гледа,
а Марко по широки плещи ударил.
Тогаз Марко дума проговори:
- Не ме удряй по широки плещи,
не ми гони мухи, рижи бои.
Като рипнал Марко Чорбаджия,
като хванал Филип Маджарино,
та го вдигнал колко сила има,
и като шибна у от-земи,
пукна като муток яйце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020