* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Много Марко низ краини шета,
дор да найде брата Андреяша
и да срещне сестрица Шаина.
Та си Марко коня изпоаби -
низ копита клинци изпофръля,
та си Марко стара макя праша:
- Леле, мале, стара Ефросие,
че те прашам право да ми кажеш,
защо Шарко често обосуе,
низ копита клинци изпохвърля.
А ка минах покрай Слано море,
там намерих Витечка кобила
тя не беше още обосела.
Леле, мале, леле Ефросие,
кой ковеше Витечка кобила,
та с години на нозе да носи?
Отговаря Марковата макя:
- Леле, сино, Кралевике Марко,
лели прашаш, право че ти кажем.
В Солун има Янко коюмджия,
он ковеше Витечка кобила
с яки плочи от кара-грошеве,
а па клинци от калено злато.
Тогай рече Марко добър юнак:
- Азе ч' идем, мамо, да го тражим,
да ми кове моя Шарколия!
Ойде Марко у Солуна града,
та си ойде на Янкови порти,
почукна си на железни порти,
излезнал е Янко коюмджия.
Тогай рече Марко добър юнак:
- Бог помага, татков стар побратим,
я си идем коня да ми ковеш,
как си ковал таткова кобила!
Отговаря Янко коюмджия:
- Бога тебе, Кралевиче Марко,
зачакай ме три дни и три нощи,
че си правим до две честни сватби -
сина женим, щерка одомуем!
Отговаря Марко добър юнак:
- Бога тебе, Янко коюмджийо,
похвали се до две сватби правиш,
та нема ли обичай по вазе
млада булка ръка да целуне
и от госкье подарок да вземе
и по чаша вино да ме черпи?
Повикнал е Яно коюмджия,
повикнал е нему мила снаха,
та изнела чаша добро вино.
Ка я виде Марко добър юнак -
хубава е Янкова снашица,
що ю нийде равна хубост нема.
И подаде Марко чаша вино,
малко бере - седемдесет ока.
Едва му я на коня додаде
и я Марко на три глътки глътна.
И целува Маркова десница.
Тогай каза Марко добър юнак:
- Бога тебе, Янко коюмджийо,
похвали се до две сватби правиш -
зер са двете сос една невеста?
Нека дойде и втора невеста
да ме черпи чаша добро вино
и от мене подарок да вземе!
А Елена, Янковата щерка,
она си е от чардак гледала,
хем гледала, хем се сама смее,
па не може никой да се сети
що се смее Елена невеста:
дал се смее на млада невеста,
що едва му чаша додаваше,
де я Марко на три глътки глътна,
ил се смее Марко на пиянство.
Повикнал е Яно коюмджия,
повикнал е нему мила щерка
да изнесе чаша добро вино
да го черпи чаша добро вино
и от Марко подарок да вземе.
Па влезнала Елена невеста,
па влезнала у мала одая,
та соблече невестинско рухо,
та на себе моминско облече,
па слезнала доле на дворове.
Ка я виде Марко добър юнак
рипна Марко като горско пиле
и сърце му лудо пощурело,
бие сърце, бие и лудува,
що Елени нийде хубост нема.
На глава ю ясен месец грее,
по поли ю дробни звезди грея,
а лице ю като слънце свети.
Марко коню потийо говори:
- Бога тебе, Шарко добър коню,
ако да си още неподкован,
днеска, коньо, двамина ще носиш!
Ка подаде Елена невеста,
ка подаде чаша добро вино,
той не взема чаша добро вино,
нел Елена за десница дрпна,
та я метна нему на скутеве.
Вихър ветър по равни друмове,
Марко бега, сватове го гоня.
Насреща му той река Галичка,
че си тече мътна и бурлива
и си носи каменье, дървета.
Тогай рече Марко добър юнак:
- Бога тебе, Шарко добър коньо,
сега тува двама че гинеме
и невеста млада че изгубим!
Отговаря Шарко добър коньо:
- Не бой ми се, Кралевико Марко,
мен не плаши той река Галичка,
а ме плаша каменье, дървета.
Пружи копье у река Галичка,
та да запреш дървье и каменье.
Ка излезнем на суха песока,
ти извади остро буйно копье
да понесе камени, дървета,
та след по нас никой да не мине!
Послуша го Марко добър юнак,
пружи копье у река Галичка,
та си запре дървье и каменье,
преминал е Шарко добър коня.
Ка минале през река Галичка,
ка извади остро буйно копье,
забучала той река Галичка
и понела дървье и каменье.
Па прегръща Марко добър юнак,
па прегръща Шарко добър коня,
прегръща го, в очи го цалива.
А след по них китени сватове,
де са спрели до река Галичка
че се смея Маркоте юнаку:
- Що ли, Марко, аджамия ставаш,
та пригръщаш коня и цаливаш,
зер не видиш хубава Елена?
А Марко им потийо говори:
- Ой ви вазе, китени сватове,
да не беше Шарко добра коня
и Елена не би моя била!
Ред ще дойде за млада Елена
да цаливам нойно бело лице,
да цаливам нойни черни очи!
Отведе я дома на дворове.
Не измина три дни и три нощи,
па седнали вечер да вечерят.
Он вечеря, она не вечеря,
он ю дума, она му не дума,
он се смее, а тя се не смее.
Проговаря Марко добър юнак:
- Що, Елено, драга не вечераш,
що, Елено, тизе ми не думаш,
що, Елено, тизе се не смееш,
или немаш пари за броене,
или немаш други за харчене,
или немаш двори за шетане,
или немаш къщи за редене?
Отговаря Елена невеста:
- Какво, Марко, драга да вечерям,
какво, Марко, дума да ти думам,
какво, Марко, азе да се смеем?
Снощи ойдох на извор студени,
там намерих две снахи джелепски
за мен думат и на мен се смеят,
че съм била крадена невеста.
Та я, Марко, крадена ли съм ти?
Зер не са ме сватове водили,
и не са ме кумове водили?
Дробни звезди китени сватове,
Вечерница млада кумашина,
а Зорница хубава кумица!
Яхна коня Марко добър юнак,
па си пойде на Охрид за риба,
да донесе риба от Охрида,
а ракия от Демир капия.
Мина поле Марко добър юнак,
га навлезна у гора зелена,
насреща му Гине Арнаутче.
А Марко му потийом говори:
- Бога тебе, Гине Арнаутче,
къде толко коня бързо караш?
Отговаря Гине Арнаутче:
- Бога тебе, непознат юначе,
я че идем на Маркови двори.
Гозба прави Марко Кралевики,
поканил е кралеве, баневе,
а за мене и хабера нема,
та че идем госкье да поарам!
А Марко му сърдито продума:
- Я не бързай, Гине Арнаутче,
я не бързай, среща ти е лоша!
Я се първо сос мене опитай,
тогай иди на моите двори
да поараш ти моето госкье!
Отговаря Гине Арнаутче:
- Да ти ли си, луда българино!
Забили са със буйното копье,
люто било, та се поломило.
Забили се със острото сабле -
пленайви, та се изповили.
Па слезнали от добрите коне,
хванали се у кръст да се боря,
борили се три дни и три нощи.
От Маркоте църни кърви лета,
а от Гине бели пени лета.
Тогай рече Марко добър юнак:
- Бога тебе, Гине Арнаутче,
я те видох де си много юнак,
де си тизе юнак над юнаци.
Да погубиш мене на друмове
никой нема тебе да захвали,
че си тизе юнак над юнаци,
а и мене, Гине, да захвали,
че съм с тебе на борба излазил.
Отведи ме на моите двори,
погуби ме пред моите госкье!
Остави го Гине, не губи го
и го веза коня за съпица,
и му вези ръце наопако.
Прекара го през седемдесет града,
а пък села ни край, ни брой немат!
Па му каза Марко добър юнак:
- Бога тебе, Гине Арнаутче,
се ме карай къде че ме караш,
не карай ме у Търнова града,
тамо има Трънка механджийка,
щом ме види Трънка механджийка,
че ме хвърли у темна зандана.
Тамо има змии и гущере,
че ме хвърли жив да ме изеда!
А на Гине па и това требе -
право кара у Търнова града.
Излезнала Трънка механджийка,
па на Гине тихом проговаря:
- Дай ми, Гине, луди българина,
я отдавна за него си питам.
Що е пило дванайсе годин,
що е пило, той не си е платил!
Дал й Гине Кралевико Марко,
хвърлила го у темна зандана.
Тогай каза Гине Арнаутче:
- Дай ми, Трънко, един чембер вино.
Изнела му Трънка механджийка,
изнела му еден чембер вино.
Изпил го е Гине Арнаутче,
па е рекъл Гине Арнаутче:
- В това съм си сал уста натопил -
я ми додай още един чембер!
Дала му е още един чембер вино,
па си рече Гине Арнаутче:
- Я ми додай още един чембер,
сас това съм сал гърло натопил,
а на сърце нищо не усетил!
Намешала Трънка механджийка,
наметала вино и ракия,
упоила Гине Арнаутче.
Па си ойде код темна зандана,
па Маркоте тихом попрашуе:
- Не видя ли, Марко, не помни ли,
дека тури Гине ключи от зандана?
- Дебом дебай и па лечком стапай,
да повдигнеш той левийо мустак,
ключи са му под левийо мустак!
Дебом деба Трънка механджийка,
дебом деба и па лечком стапя,
та повдигна той левийо мустак
и си взема ключи от зандана
и опущи Маркоте юнака.
Хвана Марко Гине Арнаутче,
що го люто Марко увезало,
увезало Марко, оковало.
На ръце му два дробни синджири,
на гърло му два свилна гайтана,
на нозе му до двой букагии,
па си рита Гине Арнаутче:
- Стани, стани, Гине Арнаутче,
да видиме кой кого е вързал!
Разбуди се Гине Арнаутче,
що да види, море, що да чуе -
глава дижа, глава се не дижа,
с нозе стая, не може да стане,
с ръце стая, не може да стане,
що е люто Гине оковано,
що е люто Гине увезано.
Па го върза коньо за сопица,
прокара го низ деветдесет града,
а па села ни край, ни брой имат.
Па си праша Гине Арнаутче:
- Бога тебе, Гине Арнаутче,
ка ме кара низ толко градове,
що мислеше сос мене да правиш?
Тогай каза Гине Арнаутче:
- Бога тебе, Марко добър юнак,
кье те карах на девет друмове
да те сечем на девет парчета!
Откара го Марко добър юнак,
откара го на девет друмове,
съсече го на девет парчета.
Па си пойде Марко на друмове,
та че иде на Демир капия
да си вземе риба от Охрида,
да си прави Марко добро госкье.
(*)
Още Марко дома не отишъл,
чу си Марко думи зарад себе:
"Похвалил се Филип от Маджара,
що имало до юнак погубил,
още има трима да погуби -
да погуби Солунски Дойчина,
да му вземе едренска невеста,
да погуби Подунавски Рельо,
да му вземе Тодора невеста,
да погуби Марко от Прилепа,
да му плени сестрица Шеина!"
Бутна Марко коня воз Будина,
насреща му той река Ситница,
на реката петдесе невести
бият, белят тия църни платна.
А Марко им потийо говори:
- Бог помага петдесе невести!
Отговаря петдесе невести:
- Бога тебе, незнана юначе,
ние не сме петдесе невести,
нело сме си петдесе робини
на Филипа от Будина града.
Изтепал е наши клети мъже,
а па нас е за робини вземал
да белиме тия църни платна,
да белиме, та бели да стана.
А Марко им потийом говори:
- Бога вамо, петдесе робини,
юнак ли е Филип от Будина?
Отговарят петдесе робини:
- Нему ниде равен юнак нема.
Тая плоча, що платна буаме,
он я дижа туку до колена!
Наведе се Марко добър юнак,
та си вдигна плоча от земята,
та я вдигна више над главата,
та я удри от църната земя.
Плоча ойде на петдесе дела!
Заплакаха петдесе робини:
- Като види Филип Маджарина,
като види де плоча разтрошена,
че отсече и нашите глави!
Оттовара Марко добър юнак:
- Не бойте се, петдесе робини,
я кажете Филипови двори,
кажете ми порти на Филипа!
- Хайде, хайде, незнано юначе,
право върви ваз нова чаршия,
че намериш Филипови кули.
Лесно тизе кули че намериш,
все са двори с глави оперени,
все са глави от нашите мъжи!
Па си пойде Марко ваз чаршия
и намери Филипови порти,
Филипови порти заключени.
Почукнал е Марко, повикнал е.
У сред двори Филипица млада
че си веже на ситни гергефи.
Повикна я Марко добър юнак -
Филипица и с око не гледа,
а то не ли порти да отваря!
Марко коню пословечки рече:
- С нога ритни, та порти отвори!
Ритна коня сос десната нога,
портите се трески разлетели.
Па си праша Марко добър юнак,
па си праша Филипица млада:
- Бога тебе, Филипице млада,
тука ли е Филип Маджарина?
А она го и в очи не гледа,
а то не ли с уста да орати.
Па си коню пословечки рече,
та у изби гергеф низ пред себе.
Тогай го е она погледнала:
- Бог те убил, незнана юначе,
добър коню кучета го яли
защо тая пакост ми направи!
Що не идеш на хладна механа,
там ще найдеш Филип Маджарина!
Ойде Марко на хладна механа,
врати найде Филипова коня.
Марко върза Шаркоте до него,
та си влезна Марко у механа,
на Филипа ядно му продума:
- Как посмея петдесе погуби,
и им жени у робини тури!
Извади си Марко остра сабля,
та отреза Филипова глава.
Тогай Марко по пътьо си ошел
да си носи риба от Охрида
и ракия от Демир капия.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020