* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седна Марко с макя да вечеря
суха хлеба и вино цървено.
Он вечеря, она не вечеря.
Па се Марко mод мустак усмихна.
Согледа го неговата макя,
па Маркоти потийо говори:
- Що се, Марко, под мустак усмихна?
Даль се смееш на суха вечеря,
иль се смееш на вино цървено;
даль се смееш мене на старостта,
иль се смееш любне на грозоча?
А Марко й потийо говори:
- Таком бога, моя стара мале!
Не се смеем тебе на старостта,
не се смеем любне на грозоча,
не се смеем на суха вечеря,
ни се смеем на вино цървено,
нел се смеем Филип Маджарину,
де се хвалил код негово любне,
де се хвалил мене да погуби!
Дали, мале, тува да го чекам,
или, мале, на дом да му идем,
да му идем у Маджарска земя?
А макя му потийо говори:
- Болье, сину, на дом да му идеш,
негли, сину, тува да го чекаш:
я не мога кърви да ти гледам,
а то не ли жива да останем.
Рано рани Марко вреден юнак
и на макя потийо говори:
- Стани, мале, рано отзарана,
стани, мале, низ меки дюшеки,
да ми простиш това благо млеко,
що сам цицал три години време,
що сам цицал това благо млеко!
Та станала рано отзарана,
та станала низ меки дюшеки,
та му прости това благо млеко:
- Просто да е, сину, благосовно,
що си цицал това благо млеко,
що си цицал три години време!
Па си ойде Марко добър юнак,
па си ойде низ Будина града,
та си ойде по бела Дунава.
Там затече петдесе робинки,
де си беля това бело платно.
А Марко им потийо говори:
- Таком бога, петдесе робини!
Дека седи Филип Маджарина?
Робини му потийо говора:
- Таком бога, непознат юначе!
Карай коня на десната страна,
Филипу са порти яко лични:
порти му са с чоха покриени,
двори му са с главье оперени,
окол двори - сребрени подпори!
А Марко им потийо говори:
- Таком бога, петдесе робини!
Да чио е това бело платно,
що бухате на мраморен камик,
що бухате со златни бухалки?
Робинки му потийо говора:
- Таком бога, непознан юначе!
Филипово е, пусто да остане!
Еве стана девет годин време,
ка белиме Филипово платно,
ни се бели, пусто да остане,
ни се бели, море, ни се дере!
Па Марко им потийо говори:
- Юнак ли е Филип Маджарина?
- Да юнак, море, да не е ли,
да юнак е, бог да го убие!
Да видиш ли тоа мрамор камик?
Относи го Филип, доноси го!
Тогай рипна Марко вреден юнак,
кога грабна тоа мрамор камик,
па го хвърли у бела Дунава.
На робинки потийо говори:
- Таком бога, петдесе робини!
Соберете това бело платно,
нахвърлете у бела Дунава,
идете си, коя отдека сте -
я че губим Филип Маджарина!
Па си ойде Марко добър юнак,
кара коня на десната страна,
та си ойде Филипу на двори.
Та повикна Марко добър юнак,
та повикна Филип Маджарину:
- Я излезпи, Филип Маджарина,
отвори ми твои бели порти!
Не излезна Филип Маджарина,
нел излезна Филипово любне.
Отдалек се любне засилило,
па Маркоти потийо говори:
- Назад, назад, непознат юначе!
Че да дойде Филип Маджарина,
че да дойде от хладна механа,
че да дойде, па че те погуби!
Разлюти се Марко добър юнак,
ритна с чизма, та порти отвори.
Кога грабна тая остра сабля,
та погуби Филипово любне -
заби му се у скут посипаа,
очи му се далек отлетеа,
далек, далек, три конака место;
там погуби Филипово любне,
на место го, море, и остаи.
Па си ойде на хладна механа,
па си ойде Филипа да тражи.
И си найде Филипа юнака.
А Филип му потийо говори:
- Ела, ела, Марко добър юнак!
Я те тражим по небо, по земя,
ти ми, юнак, сам на нозе дойде!
Хайде, Марко, да се обяждаме,
кой че юнак, море, да излезне,
да ти ли чеш, Марко, или азе!
Проговори Филип Маджарина:
- Я застани, Марко, на белега,
да хвърляме наши буйни копя!
Па застана Марко на белега,
па му хвърли Филип Маджарина,
та му хвърли това буйно копье -
това Марко, море, и не чуе.
Па застана Филип на белега,
па му хвърли Марко добър юнак,
та му хвърли това буйно копье -
на место го Марко и остаи.
Па си ойде Марко добър юнак,
па си найде петдесе робинки,
на робинки потийо говори:
- Таком бога, петдесе робини!
Соберете тие бели платна,
нахвърлете у бели Дунава,
идете си, коя отдека сте -
я погубих Филипово любне,
и погубих Филипа юнака!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020