* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Ми седнал беше Марко Кралевичин,
ми седнал беше вечеря да вечеря,
вечеря да вечеря с старата си майка.
В ръки държи едно бяло книже,
на книжето черно писмо пише.
Че се насмя под лява мустачина.
Отговаря Марковата майка:
- Ой те тебе, Марко, добър юнак,
що се смееш под лява мустачина,
дали се смееш на моята старост,
или се смееш на божа вечеря?
Отговаря Марко добър юнак:
- Ой те тебе, ти Маркова мале,
ни се смея на твоята старост,
ни се смея на божа вечеря,
а се смея на това бялу книже,
на това бяло книже, на черното писмо,
че го пратил Филип Маджарина
я да ида юнаство да обиждам.
Скочи Марко, изведе си джанъм,
изведе си негов Шарка коня.
Отговаря Марковата майка:
- Седи, Марко, седи, немой ходи,
Филип Маджарина много го кажат,
много го кажат, много добър юнак,
кале заправил със челяшки глави.
Една глава иска кале да направи,
глава жа ти вземе, кале да доправи.
Отговаря Марко Кралевичин:
- Дай ми, мамо, десната ръчица,
да я целуна, прошка да си взема.
Я жа ида в незнайна земя
барба да се боря, юнаство да обиждам.
Че си стъпна със лявата нога,
със лявата нога конче на зенгия.
Дорде метне десната си нога,
кон му хвръкна, хвръкна и подръкна,
че отиде до Марица, ситница.
Там си седят триста млади роби,
на бял камък седят, черно платно белят.
Счудиха се, джанъм, триста млади роби:
- Бре, каква е тая незнайна гидия,
уста налапа едно черно агне?!
Отговаря Марко Кралевичин:
- Ой ви вази, триста млади роби,
що белите това черно платно?
Отговарят триста млади роби:
- Ой те тебе, ти незнаен чичо,
Филипуя пусти да остане,
белиме го бяло да му стане.
Юнац ни погуби, а нас ни пороби.
Отговаря Марко Кралевичин:
- Ой ви вази, триста млади роби,
юнак ли е Филип Маджарина?
Отговаря триста млади роби:
- Ой те тебе, ти незнаен чичо,
че юнак е, Господ да го убие -
дето седим на тоя мермер камък,
повдига го на конче до грива.
Отговаря Марко Кралевичин:
- Я махнете се, триста млади роби,
и я да издигна, юнаство да обида.
Махнали се триста млади роби,
повдигна го Марко Кралевичин,
прехвърли го на конче през грива.
Та си сбута Шарката си коня,
че отиде във Билица града,
във Билица града, във Узун-чаршия,
там си найде триста малки деца.
Попита ги Марко Кралевичин:
- Ой ви вази, триста малки деца,
та къде са Филипови порти,
Филипови порти, Филипови двори?
Отговарят триста малки деца:
- Ой те тебе, ти незнаен чичо,
Филипови порти във Узун-чаршия,
във Узун-чаршия, във леви сокаци,
портите му с алена чува прикриени.
Сбута Марко Шарката си коня,
че отиде във Узун-чаршия,
във Узун-чаршея, във леви сокаци -
портите му с алена чува прикриени.
Посбута си Шарката си коня,
надрипна му чемширови порти,
та си влезна в Филипови двори,
разигра си коня Шаркалийна,
изтроши му мермер калдъръми.
Филипица под сайвана седи,
на позлатен гергеф шие -
ни с уста продумва, ни с очи поглява.
Подучи си негов Шарка коня,
че закачи, джанъм, с десната си нога,
с десната си нога пазлатен гергеф,
закачи го, разсипа го, джанъм.
Тогава Филип Маджарица:
- Ой те тебе, незнайна гидийо,
да ти беше уста прикапала,
дет' подучи Шарката си коня,
та ми разсипа позлатен гергеф.
Тогава замахна Марко Кралевичин,
закачи я с кундуто си пръстче,
закачи я, разсипа й, джанъм,
разсипа й нейни бели зъби,
от шия й отвзе връхти алтъни
и заръча на Филип Маджарица:
- Ой те тебе, Филип Маджарице,
кога дойде Филип Маджарина,
да ми дойде в горната махала,
във горната махала, на юнашката механа,
вино да го служа от неговата мъка,
ако иска с по-малката чаша,
ако иска с по-голямата чаша.
Сбута Марко Шарката си коня,
че надрипна Филипови порти,
че отиде във горната махала,
във горната махала, на юнашката механа.
Де се върна Филип Маджарина -
Филипица под сайвана седи,
под сайвана седи, с черно забрадено.
Отговаря Филип Маджарина:
- Кой изтроши мермер калдъръми?
Отговаря Филип Маджарица:
- Тука дойде незнайна гидия,
изтроши ни мермер калдъръми,
от шия ми отвзе връхти алтъни,
и заръча да идеш във горната махала,
във горната махала, на юнашката механа,
вино да те служи от твоята мъка,
ако искаш с по-малката чаша,
ако искаш с по-голямата чаша.
Га отиде Филип Маджарина
във горната махала, на юнашката механа,
там си свари Марко Кралевичин
вино да си служи със голямата чаша.
Та го фати Филип Маджарина,
захвана да го бие и троши.
Отговаря Марко Кралевичин:
- Не ме тупай, бълхи да ми гониш.
Ай да идем тука и на полето,
борба да се борим, юнаство да обидем.
Хванали се, джанъм, та си са отишли,
борили се два дни, борили се три дни,
не се отдава Марко Кралевичин.
Че издигна Марко Филип Маджарина,
че удари Филип Маджарина -
дор девет ми педи в черна земя потъна.
Глава му отвзема кале да доправи
и му отвзема неговата булка,
и я заведе на неговата майка:
- Мър на ти, мале, Филип Маджарица,
Филип Маджарица, слуга да ти стане.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020