* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седна Марко да вечеря,
сос майка си да вечерят
сол и хлебец, и това винце.
На Марко е допаднала
тая книга от Будима,
от Филип Маджарина:
"Много здраве, Крали Марко!
Загубил съм седемдесет крале,
заробил съм седемдесет жени,
сакам, Марко, да погубим,
да погубим Милош юнак,
да му взема първо любе;
сакам, Марко, да погубим,
това Крале Шестокрила!"
И вечера Крали Марко,
и вечера и се смее.
Догледа го стара майка.
на Марко си отговори:
- Що вечераш, Крали Марко,
ем се смееш и вечераш?
Дали се смееш, Крали Марко,
за моята грозна старост,
ил се смееш, Крали Марко,
на постна Господьова вечере?
Отговори Крали Марко:
- Не се смея, моя майко,
на твоята грозна старост,
кой е живо, все кье остарее;
вечера е Господ дало;
не се смея на вечера,
ем се смея на Филип Маджарина!
Загубил е, стара майко,
загубил е седемдесет крале
заробил е седемдесет жени.
Сака, майко, три кралеве още да погуби,
колай мене да погуби,
и да погуби Милоша юнака,
къще, майко, да погуби
това Крале Шестокрила, -
той ми фърка дур на небе,
та се бие със облаци!
Учи, майко, научи ме,
как та е тебе Господ научил, -
дали, майко, там да иде,
там да иде да се боря,
или тука да го чакам?
Отговори стара майка:
- Харно, синко, там да идеш,
тук кье дойде Филип Маджарин,
кье станете на дворове,
на дворове кье стигнете,
кье стигнете до чардаци,
кье пуснете ваши кърви,
кой да гледа жалбите ви!..
Кога рече Крали Марко:
- Дай ми, мале, два сомуна,
два сомуна, два колаци,
наточи ми това винце,
я кье ида по Будима,
до онойго Филип Маджарина.
Стана Марко, та отиде;
де му найде капиите.
Заминова Крали Марко
в тая река у Ситница,
тамо найде Крали Марко,
тамо найде тия жени,
тия жени седемдесет,
дека белат синьо платно,
та го белат, пак е синьо,
тие бело да го сторет,
пак не става платно бело!
Та ги пита Крали Марко:
- Бре, чие е това платно?
Казоват му робините:
- Тука е, брате, от това Филип Маджарин, -
загубил е нашите юнаци,
и нас ни е заробило!
Пак ги пита Крали Марко:
- Къде му са конаците?
- Върви, брате, Крали Марко,
кье му найдеш конаците!
Ходи Марко, та ги найде,
порти ми са покриени,
с тая чоха облечени,
и тия глави подресена.
Найде Марко капиите,
чука Марко на портите,
нема никой да отвори.
На двор седи Филипица млада,
тамо везе златен гергеф.
Търгна Марко тежка сабя,
потрошило капиите;
кога влезе на дворове,
тамо гледа Филипица млада,
що ми везе златен гергеф;
не се изправи да погледа
кой кье иде по дворове.
Рече Марко иа коня си:
- Дигни, конье, десна нога,
та потъкни гергефа й,
да видиме що кье да провреви!
Потъкна го, потроши го,
тога вели Филипица:
- Бог те убил, Филип Маджарине,
ага фатиш българин побратима, -
потроши ми златен гергеф!
Собрало е Марко гергеф,
и й взема жълтиците,
жълтиците от пазухи,
и пафтите от половина,
пусна ръка пазуха й,
сос ръката по главата, -
от уста й изпаднаха
тия зъби от устата,
лейнаха са църни кърви...
Отговори Кральо Марко:
- Я кье ида на дюкяне
да си пие това винце;
кога дойде Филип Маджарина,
да ме тера на дюкяне,
да се служе това винце.
Прошетал е Филип Маджарина,
прошетал е дребна лова,
и се върна, та си дойде; -
порти найде потрошени,
та ми пита Филипица:
- Кои псета дохождаха,
мои порти потрошиха?
Оттовори Фшгапица -
- Тука дойде Крали Марко,
той потроши наши порти
и носеше на устата,
товарил бе това агне;
(то не беше църно агне,
ем му беха мустаките),
потроши ми златен гергеф,
поплени ми жълтиците,
и ми взема златни пафти,
та отиде на дюкяне,
там кье Марко да те чека...
Там отиде Филип Маджарина,
та ми найде Марко на дюкяне,
коня му яде росна детелина,
не му дава да замине.
Марко рече на коня си:
- Пусни Филип да замине!
Отмести се, замина го,
Марко му дава това вино,
Филип го удри с тая сабя.
Огговори Крали Марко:
- Не ме биеш, Филип Маджарина,
не (най) ми гониш бълхи от кожа!
Тога стана Крали Марко,
та го взема под мишица,
изнело го на сокаци,
закопа му до две ноги,
до две ноги калдъръма,
сабя търгна, загуби го.
Закара му бърза коня,
та отиде в конаците,
порукова Филипица:
- Доиеси ми златен ибрик,
полей ми по ръките,
да умием църни кърви!
Полея му сос ибрико,
умияле църни кърви;
пак товари тежка хазна
и закара Филипица.
Заминова тая река,
тамо найде тия жени
що ми белет това платно.
Заведе ги Крали Марко,
отведе ги на Прилепа.
Разтовари тежка хазна,
дар подари на робини,
и ми рече Крали Марко:
- Заминейте през пазаре,
секой ите по дома си!
Това Марко направило.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020