* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Шенлик прави, шенлик чини,
шенлик чини Филип юнак,
Филип юнак Маджарина
в Филипова бяла града.
Че калеса и повика
седемдесе крале бале,
че калеса вси попове,
вси попове, вси кметове.
Събрали се да вечерят,
че вечерят, веселят се,
шенлик правят три недели,
три недели, три месеца.
Че изпили триста бъчви,
триста бъчви руйно вино,
руйно вино тригодишно,
тригодишно яко вино,
и изпили триста ведра,
триста ведра зла ракия,
зла ракия пръщинина.
Че пили са, упили се,
че изгуби Филип юнак,
Филип юнак Маджарина,
че изгуби, бре, ума си,
изгуби го, загуби го,
похвали се на пиянство,
похвали се пред кральове,
пред кральове, пред балеве,
пред попове, пред кметове:
- Аз съм юнак над юнака,
аз съм роден от юнака,
че затрил съм и убил съм,
(и убил съм, погубил съм)
деветдесе страшни люди,
страшни люди, все юнаци;
сал остана Кралюв Марко,
Кралюв Марко, лют делия!
Бог да убий Кралюв Марка,
напива се, упива се,
че не знае какво прави,
какво прави, какво чини!
Очи вие като Соколина
и пие кат биволина;
току той е само остал,
само остал от юнаци,
ала и него жив ще хвана,
ще го хвана, роб да стане,
да ми мете равно двори,
да ми носи студна вода,
да ми чеше хранен коня,
да ми бави мъжко дете,
да ми точи руйно вино,
да ми шета той на мене!
Зачуха го, дочуха го,
дочуха го диви вили,
диви вили, самодиви,
Марковите посестрими,
че хвръкнаха, че кацнаха
в Марковите равни двори,
с крила трептят и говорят,
(и хортуват, и говорят):
- Ой те тебе, Кралюв Марко,
Кралюв Марко побратиме,
ти вечеряш, веселиш се,
веселиш се, хабер нямаш!
Шенлик прави, шенлик чини,
(повторени 50 стиха)
Че се засмя Кралюв Марко,
че се засмя под мустако.
Съгледа го неговата,
неговата стара майка,
та на Марка тихо дума,
тихо дума и говори:
- Ой те тебе, синко Марко,
що се смееш под мустака?
Отговаря Кравел Марко:
- Ой те тебе, стара майко,
кат ме питаш, да ти кажа
що се смея под мустака!
Заканил се Филип юнак,
да ме лови, - роб да стана,
(повторени 7 стиха);
дали, майко, там да ида,
там да ида, да го търся,
или, майко, тук да чакам,
тук да чакам, - сам да дойде?!
Отговаря неговата,
неговата стара майка:
- Ой те тебе, Кралюв Марко,
Кралюв Марко, мили синко,
по-добре е там да идеш,
там да идеш да го търсиш,
отколкото тук да чакаш,
тук да чакаш сам да дойде!
Мисли Марко, с ум се бие, -
кое конче да възседне...
Да възседне бързо конче,
бързо конче вихроходче,
скоро щ' иде и ще дойде,
ала не знай да приплава
през Дунава, тихий Дунав.
Мисли Марко и намисли,
(и намисли твърде скоро)
та оседла врано конче,
врано конче газибарче;
оседла го, обюзда го,
изведе го, възседна го,
взе сулица у десница,
пък топуза у левица,
пусна конче в равно поле,
прах се вдигна в синьо небе...
Съзряха го от Дунава,
от Дунава вардачите,
отговарят вардачите:
- Ой ви вази, гемиджии,
виждате ли тамо долу,
тамо долу в равно поле,
в равно поле баш делия,
баш делия и гидия?
Таз гидия й, бре, незнайна,
бре, незнайна, непознайна, -
капа му се й надвесила,
надвесила, повиснала
над негови черни очи
като мъгла над планина;
кончето му препуснало
като вихър в равно поле!
Нагответе гемиите,
кога стигне, - пренесте го,
през Дунава, тихий Дунав,
(ала пари не искайте,
ако самси не покани,
не покани, не помоли)...
Дур издумат вардачите,
ей че стигна Кралюв Марко
като някой страшна буря,
страшна буря виелица,
и не влезе във гемия,
най нагази белий Дунав,
белий Дунав, тихий Дунав,
нагази го, прецапа го
като някой малка бара,
та отиде отвъд Влашко,
отвъд Влашко, Трансилванско,
и си стигна рано, рано
в Филипова бяла града.
Че отиде и похлопа
Филипови чимшир порти.
Обади се Филипица,
Филипица Соколова,
и излезе, та отвори,
Филипови чимшир порти.
(- Добър ти ден, Филипице, )
Филипова домовнице,
де отиде Филип юнак,
Филип юнак Маджарина?
Отговаря Филипица,
Филипица Соколова:
- Дал Бог добро, бре, гидийо,
бре, гидийо, харамийо,
кат ме питаш, да ти кажа,
да ти кажа и обадя!
Филип юнак над юнаци
отиде си на налбантче
да си кове вранян коня,
че ще иде лов да лови,
лов да лови - Кралюв Марка,
Кралюв Марко роб да стане,
(повтарят се стихове)
Разсърди се Кралюв Марко,
(разсърди се, догневя го),
та замахна и си шлевна,
и си шлевна Филипица,
Филипица Соколова,
Филипова домовница;
досегна я със кутрето,
удари я по устата,
та й изби до два зъба,
до два зъба, предни зъба.
Че й Марко тихо дума,
тихо дума и говори:
- Чува щеш се понадява,
Филипице Соколинке,
да ти мета равно двори
(кат шегъртин),
да ти нося студна вода
(като ратай),
да му чеша ранян коня
(като роб във бой уловенний),
да ти бавя мъжко дете
(като робиня поробена),
да му шетам аз на него
(като дъщеря на мащеха),
да му точа руйно вино
(кат уланин, кат сираче)?!
Ей, ази съм Кралюв Марко!
Най си имам врано конче,
да му шетам, да го гледам,
да го зобя, да го поя,
ала другиму не шетам,
за юнаштво глава давам,
и на него роб не ставам!
Тъй да знаеш, Филипице, -
кат си дойде Филип юнак,
кат си дойде от налбантче,
да му кажеш да не ходи
да ме търси надалеко,
надалеко в Прилеп града, -
аз съм тука горе близо,
на кръчмата, на новата, -
там да дойде да ме търси!
Ако иска да се борим
кат юнаци пехливани,
ако ище да се колим
кат кръвници кръвопийци,
ако иска да ядеме,
(да ядеме като верни),
като верни побратими,
(да ядеме, да пиеме)!
Замина си Кралюв Марко,
че отиде на кръчмата,
на кръчмата, на новата
да си пие руйно вино,
руйно вино тригодишно,
тригодишно яко вино,
върза конче пред вратата
и на кончето поръча:
- Слушай, конче, врано конче,
никого ти да не пущаш,
дур хабер ти аз не сторя!
Завърна се Филип юнак,
Филип юнак от налбантче,
и завари Филипица, -
кърви плюе, сълзи рони...
Запита я Филип юнак,
запита я, попита я:
- Ой те тебе, Филипице,
какво е туй днес от тебе,
дето не е ни бивало,
ни бивало, ни ставало?
Та що ли си пребледняла,
от що ли си се уплашила, -
сълзи рониш и кръв плюеш?
Някой ли се с тебе скара,
с тебе скара и удари? -
Кажи скоро, разкажи ми,
разкажи ми, недей плака!
Отговаря Филипица,
Филипица Соколова:
- Ой Филипе, стопанино,
стопанино, душманино,
що си седнал да ме питаш,
да ме питаш и разпитваш,
и питаш ме, и мъмриш ме
като някой стара баба;
ако ти си стара баба,
аз не съм ти мъжко дете?!
Ти ли беше, дет' се хвалиш,
че си юнак над юнака,
че си роден от юнака,
и хвалиш се на пиянство,
на ядене, на пиене, -
похвали се пред юнаци,
да те видят, че юнак си,
та се каняш и заканяш
лов да ловиш Кралюв Марка!
Добър юнак със канене,
по-добрия без канене
самси дошъл да те търси,
не стърпя се, дет' му казах
ти каквот се снощи хвали,
снощи хвали на шенлика!
И замахна, та ме шлевна,
досегна ме със кутрето
и ми изби до два зъба,
до два зъба, предни зъба;
че замина на кръчмата,
на кръчмата, на новата.
И заръча там да идеш,
там да идеш, да го търсиш,
(ако искаш да се бийте)
(повтарят се стихове)
Люто пламна Филип юнак,
(като зачу тия думи)
пусна конче, не го върза,
грабна сабя и си литна,
и си литна към кръчмата,
към кръчмата, към новата.
Пред кръчмата Марковото,
Марковото врано конче,
кат го видя, ясно цвилна,
ясно цвилна, взе да скача,
препречи се пред вратата,
с крака рита, не го пуща.
Обади се Кралюв Марко,
обади се от кръчмата
и на конче проговори:
- Пусни, конче, побратима,
побратима, стар юнака,
нека влезне, тук да дойде,
да се видим, поприкажем;
ако му е да пиеме, -
ей на, вино и ракия;
ако му е да се бийме, -
ей топуз и остра сабя,
остра сабя и сулица,
и десница у юнака!
Марко дума, конче слуша,
конче слуша и послуша...
Та че влезе Филип юнак
начумерен и намусен,
и над Марка топуз вие,
топуз вие, ще го тупне...
Марко седи и не става,
в ръка държи мерна чаша,
мерна чаша половечка,
половечка, пълна с вино.
Че взе Филип дда му кряска,
да му кряска и попържа:
- Бре, копиле, Кралюв Марко,
Кралюв Марко, луд гидия,
юнак ли си, дивак ли си,
какво търсиш по къщята,
да ни биеш, бре, жените,
да ни плашиш ти дечата?!
Марко седи, не продумва,
не продумва, съде сумти,
съде сумти и не мърда, -
помръдва му левий мустак...
Дорде Филип си издума,
и замахна с тежък топуз,
тупна Марко по гърбина,
по гърбина, сред гърбина.
Ала Марко не угади,
на Филипа кротко дума:
- Не сърди се, бре, Филипе,
бре, Филипе, старий юнак,
не сърди се, седни долу,
да се видим, разговорим,
малко да се поприкажем!
Филип Марка не послуша,
най повтори да го тупне,
че замахна и го тупна,
и го тупна с тежък топуз,
с тежък топуз по плещите,
по плещите, между двете.
Сякаш Марка бълха щипна, -
дигна глава, говори му:
- Мирен си стой, старий юнак,
долу пусни тежък топуз,
кожуха ми не отупвай,
бълхите ми не разбуждай,
не ме карай в грях да влягвам,
да срамотя стар юнака!
Седни долу да те черпя
с една чашка руйно вино,
руйно вино тригодишно,
тригодишно яко вино;
винцето е за стария
като либе за младия!
Седни първо на пиене,
има време за биене!
Пак не слуша Филип юнак,
пак не слуша, не послуша,
най потрети и замахна,
тупна Марка по рамото,
по рамото, по дясното,
та му трепна дясна ръка,
та изтърва мерна чаша,
мерна чаша половечка
и се проля руйно вино,
руйно вино тригодишно,
тригодишно яко вино.
Пламна Марко, скоком скочи,
та замахна с мерна чаша,
та Филипа във челото,
във челото, сред веждите, -
капнаха му двете очи
като двенки гнили круши...
Че му Марко тихо дума,
тихо дума и говори:
- Хей, Филипе Маджарино,
Маджарино, старий юнак,
ти ли Марка жив ще хвващаш,
ти ли с Марка ще се бориш!?
Трепна Филип, сабя тегли
и се спусна пак въз Марка.
Превари го Кралюв Марко,
от ръка му сабя сграби,
и замахна, та със нея
удари го през рамото,
през рамото, през дясното, -
падна Филип на два трупа,
на два трупа на земята.
Почуди се Кралюв Марко, -
гледай сабя, гледай чудо!
Добра сабя в лоши ръце,
а сега си в добри ръце!
Викна Марко механджия,
та му плати и заръча,
кога дойде Филипица,
да й каже да не търси
Филипова остра сабя,
(чщо не й е за потреба),
а когат й син порасте,
нека дойде да я търси,
да я търси той от мене!
Яхна Марко врано конче,
препусна го, песен запя
и се върна живо, здраво,
живо, здраво в Прилеп града.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020