* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Похвалил се Филип юнак
снощи вечер на трапеза
пред попове, пред кметове,
пред негова вярна стопаница, -
че е юнак над юнака,
че й затрил седемдесе души
все банове, все кральове;
току е остало
едно малко момче, -
малко, а не юнак.
- И ако ще Господ,
жив ще да го хвана!
Няма да го бия,
няма да го трия, -
роб ще го сторя
на мирната земя,
на моята къща,
да ми мий лъжици, паници,
да ми носи с кобилица вода,
да ми бави мъжкото ми дете,
да ми носи със магаре дърва!
Де го зачуха диви вили,
диви вили, самодиви,
Марку мили посестрими,
прихвръкнаха тих бял Дунава,
че кацнаха на Маркови двори.
Марко седи на чардаци,
в ръка държи мярна чаша.
Засвириха диви вили,
диви вили, самодиви,
Марку мили посестрими:
Ой те тебе, Марко Кралевичин,
ти си ядеш, ядеш и си пиеш,
ама ти не знаеш
как се й похвалил,
как се й похвалил Филип Соколина
снощи вечер на трапеза
пред попове, пред кметове,
пред негова вярна стопаница, -
че е юнак над юнака,
че й затрил седемдесе души
все банове, все кральове;
току е остало
едно малко момче, -
малко, а не юнак.
- И ако ще Господ,
жив ще да го хвана!
Няма да го бия,
няма да го трия!
Каил ли си, Марко, братко,
тъй да думат зарад тебе?
Я ни й еля, ний сме каил!
Как ги зачу Крали Марко,
гледа Марко на широко,
мисли Марко на дълбоко,
кое конче да възседне, -
дали конче вируходче,
или конче газибарче.
Да възседне Марко
конче вируходче,
че то не знай Дунав да приплава!
Че възседна Марко
конче газибарче,
дето стъпи конче, -
кладенчета прави,
прах се вдига до синьото небе...
Де го са видели
млади гемиджии,
те са се питали:
- Че коя ли ще е
таз луда гидия,
дето яри този врана коня, -
прах се вдига до синьото небе,
капата му й надвесена
като мъгла над планина!
Като дойде до Дунава,
вземете го, пренесте го,
ала хак не му искайте!
Като дойде Кралив Марко,
нагази си тих бял Дунава,
прецапа го като малка бара;
че отиде въз Филипа,
че похлопа на портите.
Марко хлопа,
конче със крак тропа,
Марко си повика,
конче си поцвили.
Обади се Филипица:
- Кой ми хлопа чимшир порти, -
няма тука Филип юнак!
Той отиде на налбантче,
да си кове врано конче, -
та ще иде лов да лови,
лов да лови Кралив Марко!
Няма да го бий,
няма да го трий, -
жив ще да го хване,
роба ще го стори
на мирната земя,
на нашата къща!
Да ми мий лъжици, паници,
да ми носи със магаре дърва,
да ми бави мъжкото ми дете!
Разсърди се Марко Кралевичин,
та замахна, та я шлявна,
та й изби до два зъба,
до два зъба, предни зъба,
и й тихо отговаря:
- Кат си дойде Филип юнак,
там да дойде, да ме види, -
на мехната, на новата!
Като си дойде Филип юнак,
че намери Филипица,
Филипица жално плаче.
Отговаря Филип юнак:
- Мълчи, пиле, мълчи, дружке,
защо плачеш, защо тъжиш?
Отговаря Филипица:
- Що ми казваш, че си юнак,
че си юнак над юнака,
що си седнал да ме лъжеш
кат някоя стара баба?!
Ако ти си стара баба,
ази не съм малко дете, -
да ме лъжеш и подлъгваш!
Той доходя Кралив Марко,
че попита зарад тебе;
аз му казах: "Той отиде,
той отиде на налбантче
да си кове врано конче,
та ще иде лов да лови,
лов да лови Кралив Марко!
Роба ще го стори на мирната земя,
на нашата къща!"
Той замахна, та ме шлявна,
та ми изби до два зъба,
до два зъба, предни зъба,
там заръча да го найдеш, -
на мехната, на новата!
Че отиде Филип юнак,
че намери Кралив Марка,
че на Марко отговаря:
- Ой те тебе, Кралив Марко,
аз ще ти нанижа
три синджира роби,
и ще ги прикарам
през тих бял Дунава!
(...)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020