* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седна Марко с макя да вечеря,
с макя и със пръвно любне
сола-хлеба и вино цървено;
ем вечеря, ем се усмихнува.
А макя му вели-говори:
- Леле сино, леле млади Марко,
дали се смееш на добра вечеря,
ил се смееш майце на старости,
ил се смееш любне на хубости?
А Марко й вели-говори:
- Леле, мале, леле, мила мале,
ни се смея на добра вечеря,
ни се смея майце на старости,
ни се смея любне на хубости,
но се смея на Филип Маджарино!
Погубил е седемдесет краля,
заробил е седемдесет робки,
ред е дошло мене да погуби,
да зароби мое пръвно любне!
Дали д' ида, мале, или да го чакам?
А макя му вели-говори:
- Болье иди, сино, та немой го чака,
да не гледа твоя стара макя,
да не гледа юнашки бойове,
юнашки бойове и синови кървове!
Па стана Марко, та си ойде,
на път сретна седемдесе робки.
- Помози Бог, седемдесет робки!
- Дай Бог добро, Марко Кралевич!
- Далек ли е Филип Маджарино?
- Та далек е три сахати место!
- Та юнак ли е, или не е яко?
Отговарят седемдесет робки:
- Та юнак е, Господ го посекъл, -
тове камен до колене вдига!
Па го взема Марко Кралевич,
он го хвърли три сахати место,
па си Марко вели-говори:
- Е виека, седемдесет робки,
хайде всека по дома д идете!
Па ойдоха коя отдек е дошла...
А Марко ойде при Филип Маджарино,
и посече овой Маджарина....

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020