* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Марко седна с макя да вечеря
суха хлеба и вино цървено.
На вечеря книга допаднала,
прегледа я Марко, прочете я,
па се Марко под мустак усмихна,
я макя му потийом говори:
- Леле, синко, Марко Кралевики,
дал се смееш на добра вечеря,
ел се смееш любне на грозоча,
ел се смееш макя на старостта?
Я Марко ю потийом говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
ни се смеем на добра вечеря,
ни се смеем любне на грозоча,
ни се смеем тебе на старостта,
а се смеем Филип Маджарина.
Писмо пише, мале, до менека,
сос менека борьба да се бие.
Дали, мале, тука да го чекам,
или, мале, дома да му идем?
Я макя му потийо говори.
- Немой, синко, тука го не чекай,
вие сте ми два млада юнака,
вие че се юнашки сбиете,
че потечат юнашките кръви,
я съм макя, не мога да гледам.
Па си ойде Марко Кральовики,
па си ойде Филипови двори.
Изчукал е Марко, извикал е,
излезнало Филипово любне,
па на Марко потийом говори:
- Назад, назад, непознато куче!
Разлюти се Марко, разсърди се,
с чизма ритна, капия отвори,
разиграл е тая врана коня,
па изкърти мермерени камик,
та изкърти Филипово любне,
изкърти му сребърните зъби.
Повърна се Марко Кралевики,
па изока Филип Маджарина,
та ойдоха горе у гората,
па се двама они бой забиа,
и се били три дни и три нощи.
Застанало слънце да ги гледа,
застанал е месец да ги гледа.
Марко спадна нозе до колена,
Филип спадна нозе до стъпала.
От Маркоте бели пени хвърчат,
от Филипа църни кърви теча.
Виде Марко дека че си падне,
па се Марко виком провикуе:
- Де си да си, Видо посестримо,
де си да си, сега тува да си!
Дочула го Вида посестрима,
отдалек се виком провикнала:
- Ой те тебе, Марко Кралевики,
я не мога код тебе да дойдем,
я ме слушай що чем да ти кажем:
"Я си бръкни у русата глава,
та извади ноже църноцренче,
та отрежи Филипу гайтани
и разпори Филипово сърце.
У него има до седем змии,
шестте спият, седмата се бие.
Ти на шестте главите им скълцай,
най-подире седмата остави,
и на нея главата съсечи,
тогай тизе, Марко, че се отеш!"
Ка я дочу Марко Кралевики,
па си бръкна у русата глава,
та извади ноже църноцренче,
та пресече Филипу гайтани
и разпрал е неговото сърце.
Що че чудо Марко да си види -
тамо беа дор до седем змии,
шест спиеха, седмата се бие!
На сите е он главите счупил,
най-подире седмата съсекал,
та се върнал дома на дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020