* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Фала Богу за чудо големо!
Щу ли бехме, щу ли не видохме,
още щу ли нече да видиме.
Посили се у Маджара града,
у Маджара Филя Маджарино,
та си губи кметове, кральове,
та погуби до триста кряльове,
па изписа тая бела книга,
та я прати по сиво соколе,
та я прати на Приляпа града,
на Приляпа, Маркоте юнаку.
Марко седел с макя, та вечерял,
пристигнало сиво соколенце,
с крило трепна, та книжче оброни,
та паднало Марко на колено.
Взема юнак книга да прегледа,
книга под мустак се смее,
сугледа го неговата майкя,
па Маркоте потийо говори:
- Мили сину, Марко Кралевики,
дал се смеш на суха вечеря,
ил се смееш мене на старости?
А Марко ю потийо говори:
- Ни се смеем на суха вечеря,
ни се смеем тебе на старости,
а се смеем на Маджара града,
на Маджара, Фила Маджарино,
де погубил до триста кральове
и заробил до триста кралеици,
още има троица да губи -
едно мене, другото Момчила,
а третьото Реля Шестокриля...
Я се чудим Филю Маджарину -
вече мене лесно да погуби,
и Момчила хайде да погуби,
а какво че Реля Шестокриля,
като лети вишне през небето?
По-стара си, майко, научи ме
щу да чиням с Филя Маджарина?
Дали, майко, дома да му идем,
или, майко, тува да го чекам?
Проговори неговата майкя:
- Мили сину, Марко Кралевики!
Боле иди на негови двори,
не чекай го на твои дворове,
да не гледа твоя стара майкя,
да не гледа твои църни кърви...
Послуша я Марко Кралевики,
та си справи Шарца добра коня
и си вземе юнашку уружие,
па се качи коню на рамена,
па си ойде под Маджара града,
под Маджара, на река голема;
тамо найда седемдесет невести,
дека пера тая църна вуна,
де я пера бела да им стане,
ръце им са вода замръзнали,
а нозе им песоко паднали...
Па ги пита Марко Кралевики:
- Бога вамо, седемдест кралици,
да чия е тая църна вуна,
що перете седемдест кралици?
Въздъхнаха седемдест кралици,
с душа духа, ръце утмразнуя,
сълзи рона, та си нозе грея
и Маркоте дума продумаха:
- Леле, байно, чуждине юначе!
Филипува, пуста останала,
переме я бела да му стане.
Проговори Марко Кралевики:
- Като ходи Филя Маджарино,
като ходи редом по полето,
дали има голема нишана,
я да диже юнак, да я хвърля?
Щу рекоха седемдест невести:
- Я видиш ли плоча цървеница,
що переме ситя седемдест,
он я диже едва до колена.
Наведе се Марко Кралевики,
та я хвана сос левата ръка,
та я вдигна до бели рамена,
пха я удри у църната земя,
три лахти я у земя накара...
Па си пита седемдест невести:
- Дека седи Филю Маджарино?
И они му потийо говора:
- Негови са двори яку лични,
право карай воз Маджара града,
дека видиш той кула висока,
на кулата зелени чардаци,
таму седи Филю Маджарино.
Послуша ги Марко Кралевики,
право кара воз Маджара града -
сретнала го порти от железо,
сретнала го той кула висока,
на кулата високи чардаци,
на чардаци Филипово любне,
де си ниже три върви жълтици
и си пое тая лепа песен.
Тогай вика Марко Кралевики:
- Стани, моме, порти ми отвори,
да суседнем от доброю коня!
Тува любне, Бог'ми, и не чуе,
па си ниже три върви жълтици,
па си пое тая лепа песен...
Разлюти се Марко Кралевики,
та се сметна от добраго коня,
та па ритна с чизма подкована,
та удари порти от железо
удари ги, Бог ми, истроши ги...
Па увлезна Филипови двори,
па се метна леко воз чардаци,
та удари Филипово любне,
удари го лепо по образи,
на скути му зуби изпаднаха...
И му взема три върви жълтици
и на любне яку заръчаше:
- Кога дойде Филя Маджарино,
нека дойде на горни механи
да пиеме три върви жълтици.
Кога дойде Филя Маджарино,
кога гледа юнак, що да види!...
Негови са порти потрошени
и си плаче неговото любне...
Попита го Филю Маджарино:
- Кой ни строши порти от железо?
Защо седиш, любне, защо плачеш?
Казува му Филипово любне:
- И ти ли си, Филю Маджарине,
и ти ли си краля на земята!
Тува дойде Марко Кралевики,
та па викна порти да отворим,
я не станах порти да отворим -
разлюти се, Бог да го убие,
та си ритна с чизма подкована,
та потроши порти от железо,
па се сметна от добраго коня,
та се метна леко воз чардаци,
та ме удри лепо по образи,
на скути ми зуби изпаднаха -
и ми взема три върви жълтици
и менека много заръчаше:
"Кога дойде Филя Маджарино,
нека дойде на горни механи
да пиеме три върви жълтици."
Разлюти се Филя Маджарино,
та си взема юнашку уружие,
заметна си лека боздугана,
та отиде на горни механи,
тамо найде Маркоте юнака,
дека седи, та си вино пие.
Проговори Филя Маджарино:
- Бог те убил, Марко Кралевики,
кой си юнак, двори да ми трошиш,
кой си юнак, любне да ми биеш?
Та па махна с лека боздугана,
та удари Маркоте юнака,
удари го по юнашки плешки.
Проговори Марко Кралевики:
- Не плаши ми бухи под кошуля,
туку влезни у хладна механа
да пиеме три върви жълтици.
А щу беше Шарца добра коня,
а нему се, Бог ми, не посвиде,
дека бие Маркоте юнака,
та си ритна с нога подкована,
та излете тая лека плоча,
що е лека седемдесет оки,
та удари Филя Маджарина -
три лахти го у земя накара,
четвъртото у дребно каменье...
Кой го виде, всеки му завиде:
- Честит юнак, Шарца добра коня,
да утепа Филя Маджарина,
а па кам ли юнак да станеше...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020