* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седнал Марко вечер да вечеря със негова стара майка. Кат вечерял, под мустак се подсмивал. Сагледала го старата му майка:

- Фала, сине, кат вечеряш, що се под мустак подсмиваш? Дали на проста вечеря или на моята старост?

- Не се смея на твойта старост, нито на проста вечеря, най се смея на Филя Маджарина, - писмо пише, телеграма праща, че ще дойде в Прилепа града да отвземе Марковата глава, да владее цялото Прилепско. Дали, майко, тука да го чакам, или тамо да му ида?

- Недей, сине, тука да го чакаш. Как ще гледам твойта равна снага по наште дворове да се мята? Как ще гледам твоите черни юнашки кърви да течат по нашите дворове?

Казала майка му да иде по-добре там, за да не гледа как се бият. Той тогава станал, назобил си кончето с крина бял ориз и го напоил с крина черно вино. Тогава го оседлал със шарено седло, преметнал мешинени дисаги на седлото. Отвзел си сабля дипленица, де се диплела на девет места, на девет ката. Качил се на конче Шаркалия да пътува за Видин града. Онзи - Филип Маджарина, - бил от Видин града. Кара Марко по дълги друмища. Тамън сутрин слънце да изгрява, той стига на бели Дунава. Там заварил триста робини да перат черна вълна да стане бяла. Той им рекъл:

- Добро утре, черни робини!

Тие го попитали:

- Откъде си ти, непознато юначе? Ако дойде Филип Маджарина, главата ще ти отвземе.

Той ги попитал:

- Довадя ли тука и кви са неговите сили?

Тия му казале, че довадял всяка заран. Там имало един бял мермер камък. Филип Маджарина издигал камъка спроти него и го пускал на черната земя. Ядосал се Крали Марко, разиграл си кончето покрай камъка, грабнал го с лявата ръка и го хвърлил среди бели Дунав. Разиграл си кончето и отишъл на Филипови порти. Тропа на портите.

Не са обадил никой. Обадила се Филипица млада, че го нема Филип у тях - отишъл на кафенето да пие млечно кафе. Той я помолил да влезе в двора да си остави кончето. Тя му казала, че без Филип нищо не пуща дома си. Навикала го:

- А се махай от моите порти, че ако дойде Филип, глава ще ти вземе!

Той се ядосал, разиграл си кончето, блъснал портите и те паднали насред двора. Филипица се уплашила, мръднала и се качила горе на чардака. След тва той покарал кончето да иде на кафенето да пие и той млечно кафе. Срещнале се с Филип насряд пътя. Оня - Филип, - като чул, че жената му изревала силно, тръгнал за тях и се срещнали насред пътя. Филип казал на Марко:

- Аз те търся под земята, а ти си дошъл у дома!

Марко рипнал от коня и рекъл на Филипа да се поборят да видят кой е по-юнак от тях, защото Филип много се перчел със силата си. След тва се борили известно време. Марко хванал с лява ръка Филя за яката, с дясна за чатала и го ударил в черната земя. Извадил сабля дипленица и отрязал Филювата глава и я турил в мешин дисаги. Качил се Марко на конче Шаркалия и се върнал обратно назад, та освободил черни робини. Казал им да си разделят вълната и да си иде всяка по дома си. Няма вече Филип Маджарина. И потеглил за Прилепа града.

През нощта стигнал в Прилеп у дома си. Потропал на портите. Отворила му старата му майка. Зарадвала се, че се върнал. Но защото бързо се върнал, немала му доверие и го попитала ходил ли е във Видина града при Филип Маджарина! Той казал:

- Ходих, майко, и армаган ти нося. Я виж в мешин дисаги!

Га погледнала - Филипова глава в дисагите. Уж Филип щял да вземе на Марко главата, а то Марко взел неговата!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020