|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Крали Марко и Филип Маджарин
Седна Марко с майкя да вечеря
суха хлеба и белаго сола,
па се Марко под мустак усмихна.
Съгледа го неговата майкя,
па на Марко тийом проговаря:
- Леле сине, леле мили сине,
що се, сине, под мустак усмихни -
дал се смееш мене на старости,
ил се смееш на суха вечеря?
Отговаря Марко добър юнак:
- Ни се смеем тебе на старости,
ни се смеем на суха вечеря,
а се смеем Филип Маджарину -
снощи ми е писмо изпратено,
че кье дойде мене да погуби,
мои двори, море, да заплени.
Дали, мале, тука да го чекам,
или, мале, дома да му идем?
Отговаря Марковата майкя:
- По-убаво дома да му идеш,
нело тука кърви да проливаш.
Послуши си Марко добър юнак,
послуша си Марко стара майкя,
та възседна неговата коня,
та си тръгна Филипови двори.
Па си стигна край бели Дунави,
там затече петдесе робини,
че си белат това бело платно
и го бухат на мраморен камик.
Проговори Марко Кралевити:
- Добър ви ден, петдесе робини,
та чие е това бело платно,
що бухате на мраморен камик?
Отговарят петдесе робини:
- Филипово, пусто да остане!
Отговори Марко добър юнак:
- Юнак ли е Филип Маджарина?
Отговарят петдесе робини:
- Па юнак е, бог да го убие!
Та видиш ли тоя мрамор камик -
отнася го и па донася го!
Разсърди се Марко добър юнак,
че си скочи от добрата коня,
па си взема тоя мрамор камик,
че го хвърли у бели Дунава
и си взема това бело платно,
раздели го, та им го раздаде.
Па ги пита Марко добър юнак:
- Ой ви вази, петдесе робини,
та къде са Филипови порти?
Отговарят петдесе робини:
- Филипови порти много лични -
с черно платно они са покрити!
Па се качи Марко на конята,
па си ойде Филипови порти.
Ей че иде Филип Маджарина,
па на Марко потийом говори:
- Фала тебе, Марко Кралевити,
тамън мислех дома да ти идем,
по-хубаво, че ми тука дойде.
А залегай нишан да си хвърлим.
Залегна си Марко Кралевити
да го цели Филип Маджарина,
да го цели тъкмо у челото.
Марко конче клекна на колени,
прехвърли се тежка боздугана.
Отговори Марко добър юнак:
- Фала тебе, Филип Маджарине,
я залегай азе теб да целим!
Марко цели коня у гърдите,
та удари Филип у челото,
че погуби Филип Маджарина
и заплени Филипови двори.
Бусманци, Софийско; хороводна (СбНУ 53/1971, № 102 - "Марко
погубва в двубой Филип Маджарин, който потиска роби и се заканва и него да убие
- 1").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2020
|