* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Излязъл е Филип добър юнак,
излязъл е на хладна механа,
та ми пие вино бистроискро,
со виното така говор прави:
- Ой те тебе, вино бистроискро!
Че има ли по-юнак от мене?
Погубил сум седемдесет момци,
загубил сум седемдесет жени;
не ми стигат още три юнака -
едното е Реля Шестокрилца,
другото е Иван Белиградец,
а трекьото Марко Бугарчето.
Почула го Димна самодива,
самодива, Марко посестрима,
па си дума Кралевити Марко:
- Леле, Марко, мое мило брате!
Похвали се Фило Маджарина,
похвали се во хладна механа
пред маджари, все отбор юнаци,
пред маджарки, все лични девойки,
оти нема по-юнак от него.
Сака Фило Марка да загуби,
да загуби Реля Шестокрилца,
да загуби Ива Белиградца.
Слушай, Марко, мое мило брате!
Слушай, Марко, самодивско чедо,
що кье тебе посестрима каже -
да ми станеш рано во неделя,
да оседлаш своя бърза коня,
та да ходиш во града Будина,
да затриеш маджарско копиле.
Не плаши се Филови войскаре,
не плаши се Филово юначство,
не плаши се змея шестокрила,
Филипова верна побратима.
Нека знае и старо, и младо,
нека знае Марка от Прилепа,
нека знае Марка Бугарина,
от' е Марко самодивско чедо.
Седнал Марко с майка да вечеря,
да вечеря с нег'во първо любе,
да вечеря с нег'во мило дете,
мило дете, малечки Огнянча.
Гозба лопа Кралевити Марко,
гозба лопа, под, мустак се смйее;
вино пие Марко добър юнак,
вино пие и мустак си вийе.
Согледа го нег'ва стара майка
и сину си тъжно отговаря:
- А бре, сине, мое мило чедо!
Що вечеряш, под мустак се смееш?
Дал се смиеш на моята старост,
ил се смееш на добра вечеря,
ил се смееш на твойето любе,
ил се смееш на мъжкото дете,
мъжко дете, малечак Огнянча?
Отговаря Марко добър юнак:
- Мила мале, моя стара мале!
Не смея се на твоята старост, -
самси Господ старост тебе даде;
не се смея на моето любе -
мойто любе - любе за похвалба,
нема равно во Бугарска земя;
не се смея на мойето дете -
мойто дете юнак над юнаци.
Мила мале, моя стара мале!
Аз се смея и чудно се чудя
на Филипа Маджарска юнака,
що кралува во Маджарска земя.
Вино пие Фило добър юнак,
вино пие во хладна механа
и на вино Фило говорило:
"Ой те тебе, вино бистроискро,
че има ли по-юнак от мене?
Погубил сум седемдесет момци,
загубил сум седемдесет жени,
кье загуба и Марка юнака."
Ой те, мале, моя стара мале!
Да ида ли тамо да го терам,
или тука, мале, да го чекам,
да опитам мойето юначство?
Майка Марко лепо отговори:
- Ходяй тамо, синко, да го тераш,
що кьеш тука - жалби да ти гледам!
Марко майци тихо проговаря:
- Моя майко, мойе сърце драго!
Ами, мале, кой кон да си взема -
да си взема коня Шарухата,
или, мале, коня Газибара,
или коня лепа Трошигора,
или лепа коня Шарколия,
Шарколия коня шестокрила?
Майка Марко тихо проговаря:
- Мойе чедо, Марко Кралевити!
Да си вземеш коня Шарухата -
кон е вихрест, како вихор-ветър,
кье излезе во поле широко,
кье потрепе по поле войската;
да си вземеш коня Трошигора -
той во гора юначство показва,
кье го караш по гора зелена,
кье преломи гора кичовита,
кье разплати горски самодиви,
самодиви, твои посестрими;
да си вземеш коня Газибара,
той во вода юначство показва,
кье го караш преко Църно море,
кье разплаши морски самодиви,
Марковите мили посестрими.
Слушай мене, мойе мило чедо!
Вземи, сине, коня Шарколия,
Шарколия, коня шестокрила,
той през Дунав кье ми те пренесе,
а през поле кье ми те прекара.
Си послуша Марко мила майка,
та оседла коня Шарколия,
бутна коня, през Дунав преплива,
тамо найде четирийсет моми,
лепи моми, Фила храненици.
Храненици край Дунав седяха,
бело платно у Дунав беляха,
платно белят, лепа песен пеят.
- Помози Бог - Марко проговори,
помози Бог, робе и робини,
поробени во Бугарска земя.
- Дал Бог добро, Църна Арапино!
Проговори Кралевики Марко:
- Ой, робини, бугарски девойки!
Това не е Църна Арапина,
току ви е Марко Кралевити.
Кажете ми, млади робинчици,
къде седи Филип Маджарина,
къде ми е Фило добър юнак?
Отговори бела робинчица:
- Фило седи во Будина града
и си пие вино бистроискро.
Маджарин е юнак над юнаци;
немой ходи, Марко, кье загинеш -
църни камен до колена вдига,
бели камен до чело подига.
Проговори юнак Крали Марко:
- Я бегайте, девойки робини,
да опитам моя юначстина,
кье ли вдигна тоя бели камен.
Ка го хвати во белата ръка,
прехвърли го през левото рамо.
Дивиха се млади робинчици -
що е това чудо чудовито,
що е това юнак над юнаци
и говорят Марко от Прилепа:
- Иди, Марко, во Будина града,
иди, Марко, Бог да ти поможе,
да утепаш Фила Маджарина,
да изтръгнеш наши робинчици.
Право тегли во Будина града;
като дойдеш во Будина града,
кье преминеш по криви улици,
там кье видиш стоманова порта,
там кье видиш железни диреци,
там кье видиш от злато каркели -
то е къща Фила Маджарина.
Бутна коня Марко добър юнак
и отиде во Будина града,
тамо найде къща Филипова.
Филипица по дворе ходеше,
а по нея триста храненици,
подържат й крила от скутове;
а Милица во градина седи,
гергеф шие позлатено платно.
- Помози Бог, Филипово любе,
помози Бог - Марко проговори.
Вдигна очи млада Филипица,
вдигна очи и Марка посрещна:
- Дал Бог добро, Църна Арапино.
- Отвори ми, млада Филипице!
Отвори ми вътре да си влеза,
че си ида Филипу на госте.
Проговори млада Филипица:
- Не отворам стоманови порти,
оти нема тука моя стопан;
а у назе мома за мъжене,
за мъжене Милица девица.
Разсърди се Марко добър юнак
и си дупна коня Шарколия.
Кон му рипна, през беден прескочи,
та доскочи дори среди двора.
Отговори млада Филипица:
- Опустяла твоя луда глава,
опустяла твоя бърза коня,
що разтури къща разписана.
Марко влезе в зелена градина,
па посегна с десната ръчица,
та си хвана лепа Миличица
и я качи зад себе на Шарца,
па говори Марко Филипици:
- Кога дойде Филип, да му кажеш,
нека дойде во Прилепа града,
дека крали Марко добър юнак.
Азе имам сина Огневита,
Огневита, Огняна юнака,
кье му нося големи дарови,
твоя кьерка лепа Миличица.
Па си бутна коня Шарколия
и си пойде во Прилепа града.
Войска бере Филип Маджарина,
войска бере, с Марка кье се бие,
оти Марко кьерка му унесал,
оти Марко къща му разбило
с своя коня Шарца шестокрила.
Марко седи во нова механа,
вино пие и върла ракия
и не знае, от на него иде
с силна войска Филип Маджарина.
Филип дошол во Прилепско поле
и разтурил свилени шаторе.
Догледа го Огнян добър юнак,
па отиде во хладна механа
и Марку си страшно проговаря:
- Стани, татко, Бог да те убие!
Вино пиеш, вакло агне ядеш
и се гушкаш с лепи кръчмарици,
а Филип ти поле потъпкало -
жълти ниви, зелени ливаде.
Скочи Марко на ноги юнашки,
па говори Огняну юнаку:
- Търчи, сине, во наши дворови
и оседлай два коня хранени,
да излезем на Прилепско поле,
да стретиме Фила Маджарина,
твоя тестя, храбраго юнака.
Се затърча Огнян добър юнак
и си влезе в нови конюшници,
си оседла два коня хранени -
един себе, а други за татка.
Качиха се два млади юнака
и влязоха в Филипова войска,
та избиха маджарски юнаци,
останал е един юнак Фило.
Марко викна из гърло юнашко:
- Ой Филипе, страшни маджарине!
Ела сега да се обидеме -
кой е юнак над юнака рожден,
кой да носи юнашкото име...
Мен ме викат Марко Кралевити.
Се хванаха два храбри юнака,
се хванаха за сабли главорезки,
потрошиха сабли главорезки,
потрошиха копья сърцебодки.
потрошиха видински ножове,
пак юнаци не се умориле.
Огнян седи, пие руйно вино,
а па Марко Огняну говори:
- Държ го, синко, да го обориме,
държ го, синко, тая Маджарина.
Скочи Огнян на ноги юнашки,
махна с сабля да отсече глава,
да погуби Филипа юнака.
Спущила се Димна самодива,
спущила се во огнени облак,
па говори Огняну юнаку:
- Постой, Огнян, Бог да те убие!
Защо слушаш твои мили татка,
твои татка, върла пияница?
Кье ти капнат ръце от рамена,
кье ти капнат очи от гълбове,
зам не верват светаго Ивана.
Иван варди рода и роднина,
Иван чува кумство, побратимство.
Послуша си Огнян добър юнак,
послуша си Димна самодива,
побоя се светаго Ивана,
па си татко тихо проговори:
- Пусти, татко, Бог да те убие!
Пусти теста, ако Бога знаеш,
зар се сърди наша посестрима,
зар се сърди светец родовити.
Се пуснале два храбри юнака,
па пойдоха во Маркови двори.
Яле, пиле три недели време
и се трима в Бога побратиле,
а повеке в светаго Ивана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020