* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Седнал Марко да вечеря
с неговата стара майка.
Като Марко яде и пие
и се под мустак подсмива.
Де го видя негова майка
и си Марко отговаря:
- А бре Марко Кралювичин,
що си ядеш и си пиеш
и се под мустак подсмиваш -
дали се на софра смееш,
или на простите краваи,
или на простата ми гозба,
или на моите старини?
Марко майци си думаше:
- Не се смея на простия хляб
и на простата ти гозба,
нито на твоята старост!
Но се смея на Филипа,
младия ми Маджарина;
сега от него писмо приех,
пише ми да ида при него,
в Маджарската ми земля,
с него борба да се боря!
Та се смея на ума му -
че не знай ли си Филип,
за що е Марко по-юнак
в сичка българска земля?!
Ще ида с него да се боря.
Майка Марку си думаше:
- Седи, Марко, та не ходи,
че Филип е много юнак, -
той си е убил досега
тъкмо четирсе юнаци,
от главите и кокалите
голямо кале направил,
а жените им поробил!
И тебе тъй ще направи!
Тогаз Марко се разсърди,
отиде в тъмни зимници,
извади конче хранено,
с сини го седла обседли,
пъстри го смоци опаса,
с руйно го вино напои,
ситен го ориз назоби
и си на конче думаше:
- В три часа в Маджарска,
Маджарска земля достигнеш!
Петали ще ти посребря,
гвоздеи ще ти позлатя;
или ако си ти не достигнеш,
главата ще ти отрежа!
Марко мама си думаше:
- Майко мила, я ми дай ти
мойта пътнишка премяна -
гащи четирсе оки,
антерия бойлията,
кожух от четири мечки,
калпак от три вълка кожи;
и ми дай малкия топуз,
който е на вес сто оки!
Всичко му майка приготви,
облече се Марко добре
и се на конче възкачи.
Доде на зенгия стъпи,
замина полвина пътя;
доде го на ход оправи,
в Маджарска земля достигна,
у Филипови дворове.
При двори река течеше,
на реката си седяха
четирсе млади робини,
тънки платна си белеха.
Марко робини попита:
- Де седи Филип Маджарин?
Робини Марку говорят:
- Ой те тебе, младо юначе,
ти не питай за Филипа,
но си върви в правия път,
защото Фиип е юнак
над всички добри юнаци!
И наши мъже юнаци,
и над юнаците бяха,
а Филип от главите им
и от кокалите техни
голямо кале направи,
и нас за робини взема,
вечно да му работиме!
И на Марка дворовете
Филипови показаха.
Марко при порти отиде,
а портите с девет ключа
заключени и запрени.
Марко конче си разигра
и си портите прескочи,
у Филипови къщи влезе.
Не си намери Филипа,
но намери жената му,
младата му, бре, Маджаркиня;
той за Филипа попита,
Маджарка Марку говори:
- Ой те тебе, младо юначе,
Филип деня дома не стои,
но си ходи в хладни механи
да пие вино червено!
Марко си Маджарка хвана
за белите тънки ръце,
извади й златни гривни
от белите тънки ръце,
и се на кончето качи,
та отиде в хладни механи, -
Филипа да си намери.
И го намери в новата
и прохладната механа,
и си от кончето слезе,
та в новата механа влезе.
Отде си го видя Филип,
тозчас му на крака стана
и доложак му подаде,
що сбираше десет оки.
Марко доложака си изпи,
и гърлото си не намокри...
Тогава Марко извади
своето си доложаче,
що сбира три ведра вино,
изпи едно, друго Филипу
Маджрино подаде, ой,
а Филип и полвина не изпи!
Марко кръчмаря повика
и му подаде гривните,
що ги взе от Филипица,
младата, бре, Маджаркиня
и ги кръчмарю отдаде
в залог за вино червено.
Ой, отде ги видя Филип,
извади железен топуз,
Марка по гърба биеше.
Марко Филипу думаше:
- Ой те тебе, Маджарино,
що ме биеш с топузина,
топузина по гърбина?
Марко Филипа гледаше
и с ума се биеше -
дали Филипа удари
с своето малко доложаче?
И на Филипа думаше:
Ой ми те тебе, Филипе,
не ми е мил доложака,
но ми е мило виното!
Че си Марко виното изпи,
и Филипа с доложак удари, -
ой, Филип ми си потънал
до три аршина в земята.
Тогаз у Филипови си
отиде, в негови ми
равни и чисти дворове,
ой, та си взе Филипица
с четирсе млади робини.
Тръгна Марко с добра кяра
у дома да си отиде.
Вървели, що са вървели,
град София наближили, -
мъгли, прахове в София
улиците напълнили.
Маркова майка се уплаши
и на комшии говореше:
- Що съм хранила, вардила
Марка ми Кралювичина,
да съм хранила, вардила
люти зъми грамадници!
Защо аз си Марка просих
да не ходи у Филипа,
с него борба да се бори
и юнашки бой да се бие;
той си майка не послуша!
Ето Филип Марка е убил,
и нас иде робини да вземе!
Ой, щом това изговори,
Марко в равни двори влезе
с хубава Филипица
и с четирсе робини.
Тогаз се Маркова майка
с голяма радост изпълни,
и на Марка говореше:
- Сега ти всичко дарувам, -
бащино добро имане
и труда, що съм те хранила!
Сега си аз повярувах,
че юнак сина съм хранила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020