* * *

Крали Марко и Филип Маджарин

Месечинко Босна-Сараевко,
като грееш далеко, високо,
не знаеш ли юнак над юнака?
Месечинка вели-отговори:
- Юнак над юнака е Филип Маджарину;
ой ле и ти, Марку Кралевикю,
Филип иска тука да ти дойде!
- Ой ле, мале, ой ле, стара мале,
дали чакам тука да ми дойде,
или азе тамо да му ида?!
Отговори Марковата майка:
- Стани, сину, дури там ти иди;
излезите на поле широко,
да не гледам две макьи рогени,
там да капнат до две руди глави!
Та си стана Марко, та отиде.
Ага беше край негово село,
там си има, бре, река Ситница,
на реката седемдесе жени,
седемдесе, бре, млади вдовици,
дека беля пусто църно платно...
Ка видяха Марко Кралевикю,
яко му се, милно, примолиха:
- Ой ле, Марко, Марко Кралевикю,
та ти ли си Марко Кралевикю,
та ти ли си юнак над юнака?
То е юнак Филип Маджарину,
той изгуби седемдесе юнака,
останахме седемдесе жени,
седемдесе все милни вдовици!
И даде ни това пусто платно
да го перем по река Ситница, -
ага побелее, тога да си идем.
Тамо има камен триста ока, -
говореа седемдесе жени, -
Филип сдига камен до колена!
Наведе се Марко Кралевикю,
наведе се от враната коня,
та си увзе камен триста ока,
та го тури отгоре на коня,
па отиде на Филипови порти.
Рука, рука, не изрукова се.
Отговори Марко Кралевикю:
- Потегли се, коньо, по--надзади,
та прерипи Филипови порти!
Потегли се коня по-надзади,
па прерипна Филипови порти.
Там си найде Марко Кралевикю,
там си найде млада Филипица,
дека везе на позлатен гергеф,
а тия го с очи не погледна...
Отговори Марко Кралевикю:
- Ой ле, и ти, Шара добра коня,
замахни й гергеф със ногата!
Замахна й гергеф със ногата,
потроши го като ситен бисер.
Отговаря Филипица млада:
- Ай оттука, ябанджицко куче;
кое ме е куче нахапало,
все е куче бесно побесняло!
Тог замахна Марко Кралевикю,
тог' замахна със десната ръка,
с десната ръка, с малкото пръстле,
с малкото пръстле, с цициригата,
та я удари по кипрата уста,
та й паднаха седемдесе зъби.
Та си влезе Марко Кралевикю,
па си влезе къшчу да обира,
та си узе все, шчо е харесало.
Та излезе Марко Кралевикю,
та си вели, вели-говори:
- Ой ле, и ти, Филипице млада,
я кье ида у ладна механа,
там кье чакам Филип Маджарину, -
да пиеме по една чаша вино,
чаша вино седемдесе ока!
Та си дойде Филип добър юнак,
на любне му гергефу изстрошен,
на любне му зъби изчукани!
Съзи рони Филипица млада,
съзи рони и на Филип дума:
- Ой ле, и ти, Филипе юначе,
да погубиш Марко Кралевикю,
кье ме усти млада, па без зъби!
Та си стана Филип Маджарину,
та отиде на ладна механа;
на механа врата заптисана,
заптисал я Шара добра коня.
Та си сдигна Филип Маджарину,
та си сдигна тежка боздугана,
та удари Шара добра коня, -
той го бие, кон си вино пие!...
Здрав си беше Филип Маджарину,
здрав си беше, тога трескав падна,
като видя Марко Кралевикю -
кожух му от три мечи кожи,
калпак му бе от три въчи кожи!
Та си влезе Филип добър юнак,
та си сдигна тежка боздугана,
та удари Марко Кралевикю.
Отговаря Марко Кралевикю:
- Ой ле, и ти, Филип Маджарину,
не пъди ми бъи от кожуу!
Да си пиеш една чаша вино,
чаша вино - седемдесе ока!
Марко повтаря и потрекюва,
Филип не може чаша да изпие!
Отговаря Марко Кралевикю:
- Ой ле и ти, Филип добър юнак,
ай да идем код седемдесе жени,
да питаме зашчо платно беля,
и кье вдигнем камен триста ока!
Отидоха код седемдесе жени,
та й пита Марко Кралевикю:
- Това ли е Филип добър юнак,
това ли е юнак над юнака?
Сборили се с по едната ръка.
Отговори Филип добър юнак:
- Побратиме, Марко Кралевикю,
малко л' ми е любнето без зъби?
Разсърди се Марко Кралевикю,
та го вдигна и със двете ръце,
та го поби с главата надолу.
Та му увзе тежкото имане,
и му увзе любнето без зъби.
Та отиде Марко Кралевикю,
та отиде код седемдесе жени,
на секоя даде по жълтица, -
коя гладна, хляба да си купи,
коя гола, руба да си купи!
Та си стана Марко да си иде.
Майка му го на порти чакала:
- Ой ле, Марко, ой ле, мили сино,
идеш ли си, Марко мили сино!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020