* * *

Марко открива брат си Андрей

Събрали са се, събрали
на Стамбол, на Еди-куле,
на Еди-кулско мехкене
всички стамболски касапье
и дренополски джелепье,
касапье - касап улани,
та ядат, джанъм, и пият.
И думат и хоратоват
и си чашите напиват,
чашите с вино цървено,
кой с брата, кой с побратима.
Янко си братле немаше,
ни братле, ни побратима
чашата да си напива.
Той си чашата напива
с негово конче хранено,
хранено - дення поено
и на пладнина зобено.
Като си вкъщи отиде,
той на майка си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
мале ле, ми немала ли си
и другог сина като мен,
ели бе Янко самичек?
Янкова майка думаше,
Янкова майка на Янко:
- Янко ле, сине хубави,
имаше майка, имаше
до деветина синове,
та мряха, та вред измряха.
Един ми Янко остана,
един ми Янко петимен,
та го е майка врицала,
врицала и обрицала
ламбада свещ със боят му,
с ново сребърно кандило,
та стана момче голямо!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015