* * *

Марко открива брат си Андрей

Собрале се седемдесет краля,
накрай Дунав на хладна механа,
седят, ядат, руйно вино пият,
чаша им е седемдесет ока
и па си е злата позлатена.
Мегю нив е чаша загинала,
си кралеви на нозе станаха,
да изтресат поли и ръкаве,
да терая чаша позлатена,
па не можат чаша да си найдат,
па удриха клетва да се кълнат,
кой у любне, кой у мъжко дете.
Марко нема във кой да се кълне,
он се кълне у добрата коня.
Си кралеви клетва приимаха,
на Маркоте клетва не приимаха.
Он се дома на макя поплака.
- Що си, сину, уилен, угрижен?
- Нел ме питаш, мале, кье ти кажа.
Ние бехме седемдесет краля
накрай Дунав на хладна механа,
седим, ядем, руйно вино пием,
чаша ни е седемдесет ока,
и па си е злато позлатена.
Мегю нас е чаша загинала;
си кралове на нозе стъпахме,
да изтресем поли и ръкаве,
да тераме чаша позлатена -
не можехме чаша да си найдем...
Па почнахме сите да се кълнем -
кой у любне, кой у мъжко дете,
я аз нема във що да се кълна.
Си кралове клетва приимаха,
моя клетва сал не се приима.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015