* * *

Марко открива брат си Андрей

Вино пият петдесет юнака,
люта се клетва кълнат,
кой се кълне в брат и сестра,
кой се кълне в булка и деца,
Марко няма в кого да се кълне,
па се закле в негово врано конче,
па се закле в негова тънка сабя,
а дружина му вяра не хваща,
че кон било кучешка нахрана,
а сабята студено желязо.
А че се Марко люто разсърди,
че си качи хранено конче,
та отиде при стара майка,
и на майка тийом говори:
- Ой те, мале, ой те, стара мале,
защо си ме, мале, сам родила,
да си нямам братец ни сестрица?
Мама Марко тийом проговаря:
- Аз съм ти, майка, родила,
и братец, още сестрица,
ти имаш, Марко, брат Андреяша,
ти имаш, Марко, сестра Марияна,
тях си ги, майка турци вземаха,
вземаха, в Анадола закараха.
Разсърди се Марко Кралевичи,
че се на конче покачи,
че отиде Марко доле в Анадола,
Там си го срещна сестра Марияна:
- Ой те тебе, млади бейо,
кому търсиш, кому питаш,
тоз е двора на Андреяша,
в тоз двор никой няма да влезе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015