* * *

Марко открива брат си Андрей

Запили са три юнака млади -
единият Левак харен юнак,
вторият е дели Андреяшко,
третият е брат им дели Марко.
Пили са два дни, пили са три дни,
та изпили триста ведра вино,
Провикна се дели Андреяшко:
- Леле варе, братко дели Марко,
във виното юнаклък не бива,
че като сме от едната майка,
да познаем кой е по-юначен -
да излезем във поле широко,
да се хвърлим голи, та па боси,
кого майка ка го е родила,
да се хванем братски да се борим,
да се борим три дни и три нощи,
със ръцете оран да изорем,
с коленете трапе да копаем,
със краката хендеци да дънем,
там ще да видиме кой е по-юнак,
че като сме от едната майка,
на едно сме сърце полежале,
на една сме бозка забозале.
Провикна се делибаша Марко:
- Недей, братко, братски да се борим,
адет правим на напокон време,
кой брат има с братец да се бори,
Нямаме ли до три добри коня,
да възседнем наши добри коне,
да изхвръкнем по Чукар планина,
да се гоним три дни и три нощи,
да се гоним тъкмо три недели,
три недели с наште добри коне,
да не слазяме вода да пием,
да не пием, хлебец да не ядем,
нито вино, нито сън да има,
който търпи тъкмо три недели,
той е юнак над юнака брата.
Възседнаха три хранени коня -
па възседна Левай харен юнак,
па възседна коня Газибара,
па възседна дели Андреяшку,
па възседна коня Зеленика,
па възседна делибаша Марко,
па възседна коня Шарколия.
Изхвръкнаха из Стара планина,
гониха са два дни, та па три дни,
на ум дойде дели Андреяшку,
на ум дойде за червено вино,
той затини коня Зеленика,
зарина го във буйна клисура,
па изваде потайно оръже,
коня дупчи във хранени плешки,
във плешките и в къдрава грива,
та му текат конски черни кърве,
той се навел, та му кърве пие,
кърве пие на вино на място.
Съгледа го брат му дели Марко,
па на брата Андреяшка дума:
- Леле варе, братко Андреяшко,
недей, братко, такъв адет вади -
кон да убиват, кръв да му пият,
кръв да пият на хранено конче.
Па си викна дели Андреяшко:
- Леле варе, братко, дели Марко,
като си ми по-стар, мили братко,
та ми ходиш тъдява повече,
знаеш ли хладни механи нейде,
винце да пийна, сърце загася,
аз не можа за вино да търпя!
Продума му делибаша Марко:
- Я погледни във поле широко,
там си има дърво суховърхо
и под него е хладна механа,
в механа е мома механджийка,
при нея са тридесе делие,
делие се млади харамие,
та ще да идеш вино да пиеш,
очи не вдигай, мома не гледай
щом я видиш в механа ще слезеш,
ще те погубят тридесе делие,
като идеш пътьом да заминеш!
И той тръгна из Чукар планина.
Съгледа го мома механджийка,
на юнаци тихом проговаря:
- Стягайте се, се добри юнаци,
какъв юнак иде да ви видя,
ако него сеги погубите,
тогава ще рахат да седите,
вино ще пийте, мене ще либите.
Просто да е щото на кон носе,
на мен дайте сал бадън чапрази
да ги турна на бъчва на дъно
да ми светят като ясен месец.
Вино пийте, аз ще да ви служа,
тогиз вие кефа си правете.
И той дойде вънка на портата,
па привика дели Андреяшко:
- Леле варе, мома механджийко,
я ми подай мойта мярна чаша,
дето бере дванайсе ведра,
да я пийна, пътьом да замина,
да я пийна сърце да загася.
Мома си викна, та па се засме:
- Леле варе, незнайна гидийо,
да би си вино щял, ти би слязло,
от кон слязло и при мене дошло,
вино да пиеш, аз да ти служа,
мен да целувнеш отсъд и отвъд,
китка вземеш на страна затикнеш,
че аз вино с пари не продавам,
аз го давам за една целувка
и за една по-сладка прегръдка!
Нали е мъжко твърде лакомо,
лакомо и откъм женска страна,
очи хвърля, девойка поглежда,
прекъсна го през клетото сърце
и той си слезе от добра коня.
Па го върза вънка на дръвника,
а той влезе във хладна механа.
Видяха го тридесе делие,
подали му до тридесе чаши,
всяка чаша все по ведро вино.
Той го изпи по на един душкан.
Между тях си кавга направиха,
той се вмеси във тяхната кавга,
скочиха си, глава му увзеха,
та загина дели Андреяшко.
Сън сънува делибаша Марко,
сън сънува във Чукар планина,
че му Шарко с две очи ослепял.
Той си трепна, та па се събуди,
той си трепна и жално заплака,
усети се, че брат му загина,
че загина на хладна механа.
Той заплака за брат Андреяшко:
- Ти загина на хладна механа,
мен оставяш на Чукар планина,
как ще, брайно, аз сам да си ходя,
сам да ходя по поля зелени,
ка ще, братко, азе сам да седя,
братя гледам като вино пият?
Па възседна коня Шаркалия,
па си тръгна братец да си търси,
братец търси по хладни механи.
Като слиза низ Чукар планина,
планината се из дъно клати,
всяко дърво окол него трепти,
всяка шумка над него си пее.
Съгледа го мома механджийка,
съгледа го из хладна механа.
Провикна са мома механджийка:
- Стягайте са, се отбор юнаци,
какъв юнак иде, да ви видя,
от тоз юнак три пъти по-юнак.
Ако него вие погубите,
просто да е щото на кон носе,
пък на мен дайте бадън чапрази
да ги тура на бъчва на дъно,
да ми свети като ясно слънце,
вино пийте и аз да ви служа,
чак тогаз ще рахат да сторите,
тогиз вие кефа си правете.
И той дойде навън до вратата,
па превика делибаша Марко:
- Леле варе, мома механджийко,
я ми подай мойта мярна чаша,
дето бере дванайсе ведра,
да я пийна сърце да загася!
А мома се киска, та се изсмя:
- Леле варе, незнаен гидия,
да си вино щяло, ти би слязло,
от кон слязло и при мене дошло,
вино да пиеш, аз да ти служа,
че аз вино с пари не продавам,
аз го давам за една целувка
и за една по-сладка прегръдка!
И той викна на мома придума:
- Като думаш, сладки ти са думи,
минува ли юнак като мене?
- Той замина и за теб заръча:
"Я дай, Боже, скоро да го стигна!"
Той погледа във хладна механа,
та па видя братовата си глава,
де я хвъргат тридесе юнаци,
де я хвъргат от ръка на ръка.
Марко коню тихом си продума:
- Я се стягай, коньо Шаркалио,
ще те вържа на врата от шипа,
аз ще вляза във хладна механа,
ще се бия с тридесе делие,
аз ще вляза кърви да проливам,
кърви да проливам за мил братец,
кой вън бяга със зъби го лови,
с зъби лови, при мене го хвъргай,
да го удряш, вътре го не пущай!
Па си влезе във хладна механа,
виделе го тридесе делие,
подали му по тридесе чаши,
той ги изпи по на един душкан.
Между тях си кавга направиле,
той се смесе във тяхната кавга.
Скочили са глава да му вземат,
а той секна сабя дамаскиня,
завъртя се наляво на дясно,
па насече тридесе делие.
Кой навън ръгна, коня го хвана,
кон го хвана при него го хвърли.
Момата ръгна, та се е скрила,
та се скрила между двете бъчви,
та се свила като малко зайче,
па я хвана делибаша Марко:
- Я да сбираш моя мили братец,
де го яли птички и мравучки!
Сбирала го мръвка по мръвчица,
сбирала го локма по локмица,
натрупа го на една грамада,
той извади една бяла книга,
та я чете три дни и три нощи.
Па извади една мъртва вода,
па извади друга жива вода,
напръска го със мъртвата вода,
той се съвзе каквото млякото,
като мляко коги се подкваси,
па го пръсна със живата вода,
и той скокна на крака и кихна.
- Що щя, брайно, сега да ме будиш,
че бях заспал във дълбока съня,
азе газех вода хем кървава,
тебе гледах на Чукар планина,
като слязаш планина се клати,
окол тебе всяко дърво трепти,
а над тебе всяко листо пее,
вяра хванах, че си по-юначен.
А той нему нищо не отрече,
ами хвана мома механджийка,
па я качи на два добри коня,
па ги шибна през поле широко,
та я разкъса мръвка по мръвка,
да се знае и да се приказва,
дето мома вино си продава,
и до днеска такваз беля става,
затова го днес мъжко продава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015