* * *

Марко открива брат си Андрей

Събрали се петдесет дружина,
събрали се у хладна механа
да ми пият вино на облога.
У дружина чаша пошуркнала,
кой се кълне у брата, у сестра,
Марко нема у що да се кълне.
Он се кълне у острата сабя,
дружина му вяра не ватия:
- Остра сабя - студено железо!
Он се кълне у добрата коня,
дружина му вяра не ватия:
- Добра коня - кучешка нахрана!
Па си стана Марко добър юнак,
па си стана низ хладни механи,
та си ойде дома, на дворове,
па на майка потийом говори:
- Леле мале, леле стара мале!
Ка ме роди, що ме не породи,
яли брата, яли мила сестра?
А майкя му потийом говори:
- Леле Марко, да мой мили синье!
Ка те родих, я си те породих,
породих те с брата Андреяша,
ама си го турци закараха!
А Марко ю потийом говори:
- Леле мале, леле стара мале!
Дали знаеш накъде ойдоха?
А майка му потийом говори:
- Я не знаем накъде ойдоха!
А Марко ю потийом говори:
- Дали знаеш нещо нишан д' има?
- У чомбаса до три златни влакна.
Па си стана Марко добър юнак,
та си ойде на Косово поле.
Тамо найде брата Андреяша.
Па го веде брата Андреяша,
поведе го през гора зелена.
Андреяше вода ожаднело,
я му Марко потийом говори:
- Айде, айде, брате Андреяше,
да оидеме у гора зелена!
И Андрея Марка послушало,
та ойдоха у гора зелена,
у горица, у хладна механа.
Тамо има Мара механджийка,
та си дава руйно вино -
от кон сакай, а от кон не слази!
Ка го виде Мара механджийка,
повърна се Мара механджийка,
на хайдуци потийом говори:
- Тако м' Бога, петдесе хайдуци!
Каква ала на дворове дойде:
коня яха колку планината,
кожух носи като темен облак,
у уста носи две вакли ягнища!
Хайдуци ю потийом говорят:
- Тако м' Бога, Маро механджийко!
Ега можеш от коня да го свалиш,
да увлезне у хладна механа,
да вземеме нему руса глава?
Излезна си Мара механджийка:
- Тако м' Бога, непознан юначе,
я не давам вино немерено!
Та си слезна непознан юнак,
та увлезна у хладна механа.
Виделе го петдесе хайдуци,
погубиха непознан юнака!
Чекал е го Марко добър юнак,
чекал е го три дни и три нощи.
Па си стана Марко добър юнак"
та си ойде у хладна механа.
Ка увлезна у хладна механа,
у механа - петдесе хайдуци,
та играя с Андреина глава!
Ка си виде Марко добър юнак,
де играя с Андреина глава,
разлюти се Марко добър юнак,
та погуби петдесе хайдуци
и погуби Мара механджийка.
Па си везе Андреина глава,
та я тури у златни зобила,
та си яхна коня дорияна,
та си ойде дома, на дворове.
Па го пита нему стара майкя:
- Тако м' Бога, Марко добър юнак!
Да камо ти брата Андреяша?
Я Марко ю потийом говори:
- Я си бръкни у златна зобница,
че си видиш сина Андреяша!
Ка си бръкна у златна зобница,
та извади Андреина глава,
веднъж се е с душа разставила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015