* * *

Марко открива брат си Андрей

Облага се Марко и Андрея,
за неделя вода да не пият,
а за месец хлеб да не ядат.
Да си ходят по сухи планини
да си ходят, та лова да ловят.
Марко трае, Андрея не може,
досум му е коня да си боде,
да си пие тия конски кърви.
Проговаря Марко добър юнак:
- Тако м' Бога, Андреяше,
Андреяше добро юначе,
не боди си своя врана коня,
не мърси си наша чиста вяра.
Ами я да слезем доле у полето,
у полето на хладна механа.
Тамо има Яна механджийка,
ама кучка си е, Бог да я убие,
кучка си е, че те го лъже.
Па слезнаха доле у полето.
Марко вика Андреяше:
- Като дойдеш у хладна механа
недей вика кучко механджийке,
ал му викай Яно механджийке,
"изнеси ми до две ведра вино,
я да пием и кони да напоим".
Послуша го брат му Андреяше,
па си слезна доле у полето,
па отиде на хладна механа.
Ка го видя Яна механджийка
излезнала, та на камен плаче.
Проговаря Андреяше:
- Бог помага Яно механджийке
изнеси ми до две ведра вино,
я да пием и кон да напоим.
Проговаря Яна механджийка:
- Дал Бог добро, незнайно юначе.
Ета стана девет години време,
ка си седим на хладна механа,
та ми нема никой да ми дойде.
Ти ми сега дойде и от кон ми вино сакаш.
Я си слезни у враната коня,
та вържи кон у дондуково дърво.
Па си влезни у хладна механа.
Пий си вино колко ти е благо,
люби мене, колко ти е благо.
Послуша я брат му Андреяше,
па си слезна от враната коня,
върза коня - дондуково дърво,
па си влезна у хладна механа.
Що да види брате, що да чуе?
У механа трийсе дружина,
веднага му на нозе станаха
веднага му глава одрезаа.
Чекал го е Марко - добър юнак,
чекал го до един ден до пладне.
Па се качи на враната коня,
па си слезна доле у механа
Ка го видя Яна механджийка,
кучка си е - Бог да е убие,
излезнала, та на камен плаче.
Проговаря Марко добър юнак:
- Бог помага, Яно механджийке
изнеси ми до две ведра вино,
я да пием и кон да напоим.
Проговаря Яна механджийка:
- Дал Бог добро, незнайно юначе!
Ета стана девет години време,
ка си седим на хладна механа,
та ми нема никой да ми дойде.
Ти ми сега дойде, и от кон ми вино сакаш.
Я си слезни у враната коня,
та вържи кон у дондуково дърво.
Па си влезни у хладна механа,
пий си вино колко ти е благо,
люби мене, колко ти е драго.
Послуша я Марко добър юнак,
па си слезна от враната коня,
върза коня у дондуково дърво,
па надзърна наджамени пенджери.
Що да види Марко, що да чуе?
У механа трийсе дружина,
та си седат, та си вино пият
и със Андрова глава играят.
Разлюти се Марко добър юнак,
па извади тая остра сабля.
Га си влезна у хладна механа.
Развърте се налево - на десно,
та погуби тридесе дружина.
Па си хвана Яна механджийка,
кучка си е, Бог да я убие,
намаза я лоя и катрана,
закопа я три лакти у земли,
три у земли, три у камени.
Па подмами Яна механджийка
подмами я, провикна се:
- Чуйте старо, разберете младо,
де се гори кучка механджийка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015