* * *

Марко открива брат си Андрей

Майкя Марко по варош тражила -
не найде го у бели вароши.
Разбрала го у хладни механи;
кога биде у хладни механи -
нема Марко у хладни механи.
Разбрала го у сухи планини,
дека гради девет задужбини -
кални друми, каменни калдърми,
криви реки, та мере мостове,
вода води от девет планини,
чешми гради по сухи планини;
вода води, вода не доходи...
Па говори нему стара майкя:
- Фала тебе, Марко, мое дете,
защо градиш девет задужбини -
дал ги градиш тебе за спомена,
ил ги градиш мене за проклета,
ил ги градиш бащи за прощенье?
Отговаря Марко добър юнак:
- Леле, мале, леле, стара мале,
не ги градим мене за спомене,
ни ги градим тебе за проклета,
ни ги градим бащи за прощенье;
нел ги градим Арватки девойки!
Ние бехме триесе юнаци,
отидохме на хладна механа,
пихме вино и пихме ракия,
у дружина си чаша посатукна...
Кога беше рано от зарана,
пойдоха си триесе юнаци,
тезгетаре порти затвориха,
редом реда, редом по юнаци,
редом реда, та си чаша тража,
редом реда, ред клетва даваха.
Кой се кълне у брата, у сестра,
а я немам у що да се кълнем -
я се кълнем у моята коня,
и се кълнем у моята сабля!
Остра сабля - студено желязо,
врана коня - кучешка нахрана, -
та не хтеха за вяра да фана!...
Турнаха ме у тевни тевници,
та си лежа три година време;
никой нема код мене да дойде...
Научи се Арватка девойка,
ката дена код мене дохожда,
ката дена и всяка неделя,
на ручка пребела погача,
и на вечеря пребела баница,
на неделя пребела премена.
Па си дума Арватка девойка:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
очеш мене за любе да вземеш,
че да лахам от бащини ключове,
че отворим той тевни тевници,
че те пущим низ тежки зандани!
И Марко й потийо говори:
- Вала тебе, Арватко девойкьо,
ти ме пущи низ тежки зандани,
я чем тебе за любе да узмем!
Везела е от баща ключове,
отворила той тевни тевници,
опущила Маркоте юнака,
пущила го низ тежки зандани.
Пойде Марко дома да си иде,
она пойде сос него да иде;
пойде Марко през поле широко,
останала Аратка девойкя,
проговори Арватка девойкя:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
чакай, Марко, я със тебе д' идем,
ако нечеш за любе да съм ти -
ти ме води робиня да съм ти;
ако нечеш робиня да съм ти -
ти се върни, па си ме погуби!
А Марко се току чудом чуди -
да я води, за любе да му е,
сос него че шега дружина да си бия;
да я води робиня да му е,
па дружина шега да си бия:
"Да нема ли бугарка девойкя,
та е везел Арватка девойкя!"
Па се Марко току чудом чуди,
па си тугна сабля димиския,
та погуби Аратка девойкя,
погуби я на равни друмове.
Проговори Марко добър юнак:
- Леле, мале, леле, стара мале,
ка ме родиш, що ми не породи
ели брата, ели мила сестра?
Я майкя му потийо говори:
- Фала тебе, Марко, мое дете,
ка те родих, а я ти породих,
породих ти брата Андреяша!
Амо дойде Челедин войвода,
занесе го на Латина града!
Я Марко ю потийо говори:
- Клета да си, моя стара мале,
клета да си и проклета да си,
що не кажеш още одедавна -
да си идем брата да си тражим,
да си тражим брата Андреяша!
Па подкова си нозе у подкови,
па отбече той дервишки дрехи,
направи се луда дервишина.
Па си фана Шарка по себека,
та си ходи от града на града.
Та отиде у Латина града,
па питуе латински читаци:
- Фала вие, латински читаци,
дека има вино за жълтица,
я да пием и коня да поим?
Я они нему потийо говора:
- Фала тебе, лудо дервишино,
тука нема вино за жълтица,
тука има младо Андреяше,
оно дава вино на облога -
ти да пиеш, и коня да поиш!
Я Марко потийо говора:
- Фала вие, латински читаци,
дека са си негови дворове?
Говореха латински читаци:
- Фала тебе, лудо дервишино,
негови са яко лични двори,
все дувари от юначки глави,
а подпори от юначки нозе;
нему двори насред на Латина!
Кога ойде Марко добър юнак,
та си найде Андреяши двори,
почукнал е на пребели порти,
излезнала Андреяши либе.
Говореше Марко добър юнак:
- Фала тебе, Андреяши либе,
да дадете вино за жълтица,
я да пием и коня да поим!
Я она му потийо говори:
- Фала тебе, лудо дервишино,
тува нема вино за жълтица,
тука има младо Андреяше;
оно дава вино на облога -
ти да пиеш и коньо че поиш!
Улезнал е Марко у дворове,
та си сака вино за жълтица:
- Фала тебе, младо Андреяше,
да ми дадеш вино за жълтица!
Андреяше потийо говори:
- Да си давал вино за жълтица,
сва би града злато позлатило;
а я давам вино на облога -
ти да пиеш и коньо да поиш!
Ка седнаха до двама юнаци,
направиха голема облога -
Марко даде коня изпод себе,
Андреяше - свое първо либе,
да си пият две недели дена,
да си пият, да си не задремат;
кого напред дремка че одрее,
он че даде голема облога!...
Ка са пили ден неделя дена,
Андреяше дремка одремала -
заспало е младо Андреяше;
провикна се Андреяши либе:
- Фала тебе, лудо дервишино,
че ме водиш у Прилепа града,
там я имам, бре, Марка девера,
он че мене от тебе да отме!
Проговори Марко добър юнак:
- Стани, млади Андреяше,
просто да е голема облога!
Днеска пресвета неделя,
стани, Бога да молиме,
стури капа, Бога да молиме!
Кога стана младо Андреяше,
па му дума Марко добър юнак:
- Справи коня Тютурана,
да идеме на ноши дворове,
да си идеш, майкя да си видиш!
Справи коня младо Андреяше,
уяхнаха два добри юнаци,
уяхнаха до два добри коня, -
Марко яхна коня Шареяна,
Андреяша - коня Тютурана.
Та пойдоха през Латина града,
през Латина по тесни сокаци,
калдърме из темел вертеа,
а керемиди у небеса фърча,
сос калпаци чандии събарят.
Говореха латински читаци:
- Фала вама, до двама юнаци,
не зорете ваши добри кони,
излезнете у сува планина,
та шетайте по сува планина -
кой по-напред вода че посака!
Ка шетали до двама юнаци,
Андреяша вода ожадняло,
па си дума младо Андреяше:
- Фала тебе, Марко, мили брате,
че си бодем коня изпод себе,
много са ме жади зажадели,
че си пием конски църни кърви!
Я Марко му потийо говори:
- Фала тебе, младо Андреяше,
не боди си коня изпод себе,
да си пиеш конски църни кърви!
Нело иди у гора зелена,
у горица потайна механа,
на механа Мара механджийка -
она дава вино за жълтица,
ти да пиеш, и коня да поиш!
Кога ойдеш у гора зелена,
у горица на хладна механа,
тизе, младо, от коня не слази,
че е Мара много дяволита!
Кога ойде младо Андреяше,
кога ойде през гори зелени,
отдалек го Мара съгледала,
на хайдуци потийо говори:
- Фала вие, шестдесе хайдуци,
какво лудо през горица иде -
на глава му безцено камънье,
и си яхнал коня Тютурана!
Дури она дума продумала,
пристигнало младо Андреяше.
- Фала вие, шестдесе хайдуци,
да хванете незнайна делия,
да вземете безцено камънье;
мене дайте безцено камънье,
да платите, що сте си изпили,
що сте пили на хладни механи!
Кога приде младо Андреяше,
па си сака вино за жълтица:
- Фала тебе, Мара механджийка,
да ми дадеш вино за жълтица -
я да пием, и коня да поим!
Проговори Мара механджийка:
- Фала тебе, непознат юначе,
я да давам вино за жълтица,
сва би гора злато позлатила; -
нело давам вино на облога,
ти да пиеш, и коня да поиш!
Да си слезнеш от добрата коня,
да увлезнеш у хладната механа,
пий си вино, колико си сакаш!
Слезнало е младо Андреяше,
увлезнало у хладна механа,
у механа - шестдесе хайдуци;
сите са му на нозе станали,
и в'еднъг го у руци хванали,
и руса му глава отрязали.
Пиле пищи изпод ясно небо:
- Диг се, Марко, да би се не дигал!
Марко заспало у Доспат планина,
веднага е на нозе рипнало
и уяхна коня Шареяна;
та си търгна огнена камджия,
та удари Шарко по гърбина -
литна Шарко през гора зелена,
та отлете на хладна механа...
// Върза Шарко на малата врата,
сам увлезна от голема врата,
увлезнал е у хладна механа,
извадил е сабля зглобовница,
завърте се налево, надесно,
та погуби шестдесе хайдуци.
Хитра била Мара механджийка,
подврела се Шарку под копито,
та бегала у росно ливадье.
Уяхна си Марко, добър юнак,
уяхна си Шарко узобен,
па си търгна огнена камджия;
ка удари Шарка по гърбина:
- Де! Да найдеш Мара механджийка!
Я Шарко му потийо говори:
- Цверсто, Марко, на менека дръж се!
Я че найдем Мара механджийка,
ей я, - каже, - у росно ливадье!
Фанал е Марко Мара механджийка,
търгнал си е сабля зглабовница -
да посече Мара механджийка.
Она му се верно примолила:
- Немой мене, Марко, да посечеш!
Че оздравим младо Андреяше -
какво беше, по-болье че стане!
Па отиде у гора зелена,
та набрала трева лековачна
и наточи вода лековачна,
окъпала млада Андреяша -
какво било, по-болье станало!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015