* * *

Марко открива брат си Андрей

- Снощи ходих, мамо,
долу в долната махала, (2)
долу в новото механе.
Там намерих, мамо,
там заварих, мамо,
двама-тримамина,
ядоха, мамо, пиеха
и с братята си се хвалиха.
Постаях, послушах,
че и аз се похвалих
с мойто хранено канче,
с мойта пушка хубавенка
и с тънката сабя.
Мойто хранено конче
извета да го изяде,
мойта дълга пушка,
мойта тънка сабя, мамо,
ръжда да ги изяде.
И аз немам ли братец,
с братец да се похваля?!
Стояновата майка,
през сълзи заговори:
- Ти имаше братец,
мило ми чедо.
Вий, кат бяхте малки,
аз за вода отидох,
вас на пътя оставих,
с пепел да играете,
с пепел да подхвърляте.
Че са турци минали,
минали турци керванджии,
керванджии турци, анадолци -
те са го вземали!...
Стоян си мале прегърна,
нищо друго не рече,
па си взе хубава пушка,
препаса тънка сабя,
на харно конче се метна
и отиде на турци да мъсти,
да мъсти Стоян за братец,
за братец и за цел народ!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015