* * *

Марко открива брат си Андрей

Вино пият петдесет юнака,
вино пият в механе широко,
вино пият, верна клетва дават.
Кой се кълне в жена и дечица,
кой се кълне в първото си либе,
Марко нема в какво да се кълне,
той се закле във кон и във сабя.
А дружина вяра му не хвана,
че кон било кучешка нахрана,
сабя било студено железо.
Нажали се Марко бре гидия.
че изпадна във пуста невера,
па обседна коня Шарколия,
па отиде право при майка си
и на майка тихо проговаря:
- Хвала тебе, мила моя мале,
що не си ми, мале, породила, (2)
я мил братец, я мила сестрица,
та да има в какво да се кълна.
Вино пихме в механе широко,
пощукна ни чаша позлатена.
Кой се кълна в първото си либе,
кой се кълна в жена и дечица,
кой се кълна в братец и сестрица,
пък аз немам в кого да се кълна,
та се заклех във кон и във сабя.
А дружина вяра ми не хваща,
че кон било кучешка нахрана,
сабя било студено желязо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015