* * *

Марко открива брат си Андрей

Много Марко низ крайнини шета,
Марко шета, глава го не боле,
дома дойде, глава го заболе,
а майка си на Марко говори:
- Шетба шеташ, Марко, низ крайнини,
шетба шеташ глава те не боли,
дома дойде глава те заболе.
А Марко си на майка говори:
- Ой те, мале, моя стара мале,
ка ме роди, що ме не породи,
я по сестра, я по мила брата?
А майка си на Марко говори:
- Породих ти, Марко, сестра Шеина,
породих ти брата Андреяша.
Кога беше погановско време,
надойдоха турци анадолци,
та убиха Вълкашин юнака,
поробиха моя мила рожба,
Андреяша и хубава Шеина,
Закараха Андреяша доле у Анадол,
а Шеина е у турски ареми.
Рипна Марко на юнашки ноге,
та си справи своя добра коня,
и отиде по Стамбола града,
па си шета три недели време,
па си шета по турски кафенета,
нито пие това сладко кафе,
нито пуши тютюн тувекия.
Проговаря стари туркелия:
- Ой те тебе, непознат делийо,
от къде си и от коя земя?
Нито пушиш тютюн тувекия,
нито пиеш това сладко каве.
Я Марко й потийом говори:
- Нито пушим тютюн тувекия,
нито пием това сладко каве,
само пием вино и ракия,
вино и ракия на облога.
Проговаря стари туркелия:
- Такъв юнак има у Анадола,
той се казва Андреяш юнака.
Марко пита турци туркелии:
- Дали лесно юнак ще намерим?
Отговаря стари туркелия:
- Негови са двори много лични,
двори са му от юнашки ребра,
що е опер се юнашки глави.
Порти са му две бели невести,
две невести златни позлатени.
Яхна Марко тая добра коня,
та йотиде доле у Анадол,
порти чука, Андреяше вика:
- Изнеси ми вино за дуката!
Излезнала млада Севделина
и на Марка тийо проговаря:
- Не харчиме вино за дуката,
а харчиме вино на облога.
Ако пиеш вино на облога,
ще отварям порти подковани,
ал' не пиеш вино на облога,
не отварям порти подковани.
Отвори му порти подковани,
и увлезна шарени анове.
- Я си ставай, млади Андреяшу,
юнак вика вино да пиете,
да пиете вино на облога.
Па си стана млада Андреяше,
направиха облог три недели време,
три недели облог да си пия.
Ако Марко Андреяш надпие,
да му вземе млада Севдалина,
да му вземе своя мъжка рожба.
Ако Андреяш Марко надпие,
да му вземе глава и добрата коня.
И са пили три дни и три нощи,
Андреяш е дремка одремало,
како пило, така е заспало.
Марко вика млада Севделина:
- Ай те тебе, млада Севдалино,
са че губим Андреяш юнака,
и тебе че млада да залюбим,
твое мъжко дете че да мъчим!
Проговори млада Севделина:
- Да смееш ли от девер ми Марко
да погубиш Андреяш юнака,
а менека млада да залюбиш,
че по-юнак от него нигде нема.
Проговори Марко добър юнак:
- Ай те тебе, млада Севдалино,
ти знаеш ли девера ти Марко,
ти знаеш ли, познаваш ли го?
- Ни го знаем, нито го познавам,
че го познаем по руси чембаси,
той си носи до три златни власи,
до три златни власи във главата.
Калпак сваля Марко добър юнак,
калпак сваля, на скут й улега,
у глава му найде Севделина,
у глава му до три златни влакна,
па си вика млади Андреяше:
- С кого пиеш вино на облога,
кому даваш твое пръвно либе,
кому глава вземаш и добрата коня?
Това си е Марко твоя брата.
Па си стана млади Андреяше,
та си пия още три дни и три нощи.
Покани го Марко добър юнак:
- Ой те тебе, млади Андреяше,
айде ние с тебе да идеме,
да ни види нашта стара майка!
Ка минаха през Стамбола града,
три телали по Стамбола лича:
- Кой се смее юнак наванити,
да повърне хубава Шеина,
да повърне у турски хареми,
че избега из турски ареми!
А Марко се на турци обажда:
- Кажете я де е и къде е?
- Шеина си е у гора зелена,
у гора зелена под шатра зелена.
Ка си ойде Марко добър юнак,
ка си ойде у гора зелена,
Шеина реже ньони църни коси,
нейни коси под шатра зелена.
А Марко й отдалеч обажда:
- А сбирай, Шеино, църни коси,
да те връщам у турски хареми.
Очи вдига хубава Шеина,
очи вдига у Марко поглежда:
- Ой те тебе, Марко, мили братко,
та ти ли се, мили братко, найде,
да ме върнеш у турски ареми?
Ка ни турци нази заробиха,
ти си беше, Марко, най-малкото,
най-малкото на майка ни дете.
Като се двама сретнаха,
сретнаха се и се прегърнаха,
до колена земня изровия.
Тръгна Марко за Прилепа града,
и си води млади Андреяша,
и си води хубава Шеина.
Ка стигнаа у Прилепа града,
порти чука Марко добър юнак,
порти чука и на майка ока:
- Отвори ни порти подковани,
че ти водим гости погубено!
Отворила ньина стара майкя,
отворила порти подковани,
и ги срещна и ги тийом пита:
- Да не сте си вяра променили?
Пак седеха три недели време,
а Марко си на Андреяш говори:
- Ставай, брате, ставай, Андреяше,
да видиме, брате Андреяше,
що си става по нашата земня!
Яхнаа си свои добри конй,
три дни одиа по сухи планини,
нито има вода кони да напоя,
нито има они да си пийна.
А Андреяш вода си ожадне,
и на брата потийом говори:
- Кон че бодем, кърви да му пием.
А Марко му потийом говори:
- Не си боди тая добра коня,
нело слезни долу у падйни,
тамо има шарени ханове,
на ханове е Ружа механджийка,
че лю искаш вино за дуката.
Не ще ти даде вино за дуката,
не слазни си от добрата коня.
Слезна Андреяш долу у падини,
отдалек го Ружа съгледала,
руси коси наопако метна,
свилни скути Ружа разпрегнала,
дребни сълзи Ружа поронила.
Андреяш иска вино за дуката,
жално плаче Ружа механджийка:
- Не ти давам вино за дуката,
нел увлезни шарени анове,
да поседим, да си поговорим,
че я немам нищо от родйца.
Слезна Андреяш от добрата коня,
та увлезна шарени ханове,
у ханове шестдесе юнаци,
та си пия това руйно вино,
на Андреяш глава са вземали.
Марко чека до ден до пладнина,
не се връща млади Андреяше,
па си слезна Марко добър юнак,
па си слезна шарени анове.
Отдалек го Ружа съгледала,
църнй коси наопак метнала,
разпрегнала свилени скутеве.
Марко сака вино за дуката,
проговаря Ружа механджийка:
- Я си влезни шарени анове,
я не давам вино за дуката.
Влезна Марко шарени анове
и си виде шестдесе юнаци,
с братова му глава титра си играя.
Постоя си Марко, погледа ги,
па им Марко потийом говори:
- Това ли е игра, вие що играете?
Я гледайте как я че играем,
че играем хоро калугерско.
Заигра си Марко добър юнак,
заигра си хоро калугерско,
па измъкна сабля дипленица,
що се вие, та у жеп се крие,
та погуби шестдесе юнака,
сал остави Ружа механджийка,
намаза я с лоя и катрана,
запали я тоя венер борна,
Ружа гори, Марко вино пие.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015