* * *

Марко открива брат си Андрей

По друм бега Бугарка девокя,
по друм бега, надзад сочи и гледа:
де я гонят осем арапина,
де я гонят, де че я пристигнат.
Право бега Бугарка девокя,
право бега по дълги друмове,
право бего под бели чадъри,
па на Марко потийо говори:
- Тако м' Бога, непознат юначе,
чула съм те, не съм те видела.
Ти си, брайно, много души спасил,
и менека, брайно, ти че спасиш!
Тогай рече Марко добър юнак:
- Седни, мари, Бугарко девокье,
седни, мари, под бела чадъра,
да ти питам, моме, отдека си,
от коя си мила рода била,
от коя си пуста покрайна.
Отговаря Бугарка девокя:
- Я не знам, брайно, отдека съм,
отдека съм, брайно, от какво съм.
Мънинка ме турци заробиха,
заробиха турци, откараха.
Кога, брайно, у турци робуях,
турчин, брайно, и так и так беше.
Предаде ме турчин на татарин,
татар, Брайно, и так и так беше.
Предаде ме татар на арапин -
мръсна вяра, Бог да ги убие!
Заиская вяра да ми мена,
заиская лице да ми любат!
Я не дадох вяра да ми менат,
я не дадох лице да ми любат,
я си бутах по дълги друмове.
Таман това дума издума,
пристигная осем арапина,
па на Марко потийо говори:
- Тако м' Бога, Марко, добър юнак,
пущай, Марко, Бугарка девокя,
че сечеме на чадър болюри.
А Марко им отговаря:
- Сечете, ич ги не гледайте,
я не пущам Бугарка девокя,
дур не питам мома отдека е,
отдека е мома, от какво е,
от коя е мила рода била,
от коя е пуста покрайна.
Разлюти се осем арапина,
отсекоха на чадър болюри,
падна чадъра връз Марковата глава.
Разлюти се Марко добър юнак,
па извади тая остра сабя,
развърте се налево-надесно,
та погуби осем арапина,
па си седна под бела чадъра.
- Кажи, мари, Бугарко девокье,
отдека си, моме, от какво си,
от коя си мила рода била,
от коя си пуста покраина?
- Я не знам, брайно, от дека сам,
кога, брайно, у турци робуях
там имаше стара робинчица,
она мене често проклеваше:
- Клета да си, Като Кателено,
ти си имаш две мили братчета -
едно Марко, а друго Андрея.
Марко седи на два равни друма,
та е запрел друми и клисура,
па не дава пиле да промине,
а то нели човек да замине.
А ти, мари, у турчин робуеш.
Разплака се Марко добър юнак,
па прегърна сестра Кателена.
- Ти ли си ми, сестро Кателено?
- Да, я съм си, братко Марко добър юнак.
Па тръгнаха Андрея да тража,
пойдоха долноземска земя,
па ойдоха у гора зелена,
там найдоха той хладна механа
у механа нино мило брате Андрея юнак.
Проговори Марко добър юнак:
- Тако м' Бога, непознат юначе,
я ни додай вино и ракия.
Проговори млада Андреяша:
- Тако м' Бога, непознат юначе,
не продавам вино и ракия,
а виното на облог давам,
ако ли ме ти надпиеш,
че вземеш мое първо либе,
ако ли те аз напием,
че вземем твоя врана коня.
Па са седнали да се надпиват,
па са пили три дни и три нощи,
па се надпил Марко добър юнак.
Проговори Марко добър юнак:
- Тако м' Бога, млада Андреице,
ай се справи за млада невеста,
ти че си прилепска навеста.
Проговори млада Андреица:
- Тако м' Бога, непознат юначе,
че ме водиш у Прилепа града,
там си имам по-стар девер -
Марко добър юнак.
Чула съм го, не съм го видела,
веднага че те тебе погуби
и че ме мене отърве.
Тогай разплака се Марко добър юнак
на Андреица потийом говори:
- Леле, снахо, Андреице млада,
да я съм си Марко добър юнак,
да собудиме Андрея мило братенце.
Па собудиа Андрея юнака,
па ойдоха у Прилепа града,
като ги виде нина стара макя
сите ги е редом прегърнала,
а на Марко у скути умрела.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015