* * *

Марко открива брат си Андрей

Хей, събрали ми се, набрали
кралюве, още банюве,
та седяха и пиеха,
и ройно вино служеха
със една чаша мерджанна
и голям каул правеха.
Хей, къде се чашка загуби?
'Ко си не найде кифиля,
той ще чашката наплати!
И още тва хортуваха,
че се чашката загуби
при Марко, малко момченце
на деветнайсе години.
И нега Марко викаха,
той си чашката наплати
и се на конче наметна,
и покрай тях си замина,
от кон на майка повика:
- Бог да те, майко, убие,
дет си ме само добила,
саминко, майко, еднинко,
не брат, нето сестрица!
Майка му се от къщи обади:
- Как нямаш, синко, как нямаш!
Първа ми беше рожбичка
бате ти Халип Андрей,
втора ми беше рожбичка
кака ти, синко, Малъмка.
Бате ти, синко, оженихме,
та млада булка доведохме;
кога латини минаха,
латини, карамаджари,
бате ти, синко, забраха,
бате ти, още кака ти,
и нашта буля Андрейца,
забраха и закараха
във тая земя латинска,
латинска, карамаджарска!
Марко се от кон извика
и на майка си повика:
- Я ж' ида, майко, ж' ида
във тая земя латинска,
латинска, карамаджарска,
бате и кака да найда
и нашта буля Андрейца!
Мама на Марко думаше:
- Сино Марко льо, Марко льо,
седи ми, синко, не ходи,
батя ти, синко, прежалих,
батя ти, синко, кака ти
и нашта буля Андрейца!
Марко си мама не слуша,
той сбута конче хрането,
та вървя цели три месеца,
докато Марко да стигне
във тая земя латинска,
латинска, карамаджарска.
Когато Марко пристигна
в събота срещу неделя,
пусто е място, далечно -
никого не си познава,
не знае къде да иде,
той си на църква застана,
на църковните врати.
Кога сутринта в неделя,
латини, карамаджари,
те си на църква отиват,
Марко латини думаше:
- Латини, карамаджари,
малко ми винце отдайте,
сърцето да си разквася!
Латини Марко думаха:
- Ой те, незнайно гидийо,
ний тука вино нямаме
във нашта земя латинска;
на едно място имаме,
в една ми механа беличка,
брат и сестра го продават
и тия не са оттука;
със пари вино не дават,
те го със баса пиеха -
когото можат да упият,
главата му отзимат!
Както си Марко зачува,
той си кончето възседна
и на механата отиде,
от кон към врата погледна,
Малъмка на врата стоеше,
Марко Малъмка продума:
- Ой те, моме механджийко,
как мязаш мене в лицето,
ти мене, мари, я тебе!
Тя си се виком провикна:
- Латини, карамаджари,
каква е тая гидия,
дето ми така продума?
Като латини зачули,
всички навънка излели,
Марко латини думаше:
- Латини, карамаджари,
вий са наред наредете,
я имам тънка сабичка
от бащови години,
сабичка да ви разкаже!
Както са наред наредили,
Марко наляво замахна,
докът надясно обърна,
всички ги Марко наложи
като на чакъм ръкойки,
като на нива снопето.
Тогава в механата отива,
голям са каул сторили -
седнали вино да пият
три деня и три вечера.
Тогаз се Андрей понапи
и легна, сладко, та заспа,
Марко си кърпа извади,
извади кърпа махрама
и му над глава застана,
църни му мухи пазеше.
Отде е, холам, видяла
тяхната буля Андрейца,
викнала, та заплакала:
- Любе Андрея, Андрея,
тва става толко години,
откак сме тука дошли,
във тая земя латинска,
никой те не беше упоил,
упоил и омаил!
Каква е тая гидия,
дето те е упила,
упила и омаила,
и ти над глава седеше,
църни ти мухи пазеше,
главата зъ ти отзима?!
Къде ше, любе, да идем
със нашта малка зълвичка,
със твойта мила сестрица -
къде ще, любе, да идем,
ний никого не познаваме?
Кога натука тръгнахме,
към тая земя латинска,
латинска, карамаджарска,
ние си, любе, оставихме
мойто милото деверче,
него го Марко викаха,
при него, любе, зъ идем,
зъ идем него да найдем!
Марко буля си думаше:
- Бульо льо, бульо Андрейце,
да видиш твойто деверче,
мож ли го, бульо, познаеш?
- Познавам, как да не познавам -
мойто деверче с нишанче
на главата имаше,
три златни чахатници!
Марко си шапка свалява,
чахатници се лъснали.
Като го Андрейца видяла,
викнала, та е запяла:
- Стани ми, любе Андрея,
и ний сме Господ имали,
тва мило - милото деверче!
Тогаз са Андрей събуди,
тогаз ги Марко забера,
при стара майка заведе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015