* * *

Марко открива брат си Андрей

Вино пияли петдесет юнака,
у юнаци чаша пощукнала,
редом питат младите захари,
а юнаци вяра, клетва дават.
Кой се кълне у брат, у сестрица,
кой се кълне у млада невеста,
кой се кълне у рожба мъжка.
Марко нема ни брат, ни сестрица,
той се закле у коня, у сабля,
ала никой вяра му не хваща
а с Марко шега си подибиват:
- Кон е, Марко, кучешка нахрана,
а пък сабля - студено железо!
И оттам се Марко нажали,
та отиде дома на дворове
и на майка потийом говори:
- Ой те тебе, моя стара майко,
не ме роди, та ме не породи,
я с братец, яли със сестрица,
да се найде мене моя воля,
че в дружина, мила моя майко,
се изгуби чаша скъпоценна.
Всички, майко, редом се кълнеха,
кой у братец, кой у мила сестрица,
кой у булка, кой у рожба мъжка.
Аз си немам ни брат, ни сестрица,
нито булка, нито рожба мъжка,
а се заклех у коня, у сабля,
ала никой вяра ми не хваща,
а с мене шега си подбиват.
А майко му тийом отговаря:
- Имаш, синко, брат и две сестрици,
ама кога беше през поганско време,
по Арварско турци налетеха,
та ми, синко, рожби заробиха
и ги, синко, далеч откараха,
къмто изгрев, в земя Анадолска,
та не зная що и какво са...
Първо беше брат ти Андреяши,
втора беше сестра Ангелина,
трета беше хубава Шеина,
а четвърти беше ти, палав Крали Марко.
Че си хвана Марко Шарка за повои
и си тръгна по широки друми,
та отиде в земя Анадолска.
Редом ходи с турци на джамия,
турски кланя, а български моли.
Всички турци по кафе си пият
и си пушат тютюн-тумбела,
сал си Марко нищо не поръчва,
па го турци потийом питат:
- Ой те тебе, луда дервешино,
от коя си земя и колено,
та като си нас кафе не пиеш,
и не пушиш тютюн-тумбела?
А Марко им тихо отговаря:
- Ой ви вази, турци анадолци,
аз съм, турци, от българска земя,
та съм свикнал с вино и ракия.
Кажете ми де бих могъл да намеря,
вино за жълтица аз да пия, кон да напоя?
А турци му тийом отговарят:
- Тук се нийде вино не продава,
има само в бея Андреяше,
ала той го за пари не дава,
а с юнаци на облог го пие.
Марко им тихо отговаря:
- Кажете ми къде са двори бего Андреяше?
А турци му тихо отговарят:
- Негови са много лични двори,
все дувари от човешки глави,
а темели от човешки кости.
Па отиде Марко, добър юнак,
и си чукна на порти подковани.
Излезла беговица млада,
а Марко и потийом говори:
- Тука ли е бего Андреяше,
да ми продаде вино за жалтица,
аз да пия, коня, да напоя?
А Беговица тихо проговаря:
- Тук се вино не продава,
ако пиеш вино на облога,
че отварям порти позлатени!
А Марко й тихо отговаря:
- Пивам както вам е ред и воля,
само нека доста вино има,
че тук доста нажадувах,
в таз широка земя Анадолска!
Па отваря порти позлатени,
и го води пред мермек авми,
и с Андреяше са се тежък облог облагали -
ако Андреше го надпие
да му вземе коня и оръжие;
ако ли пък Марко го надпие
да му вземе хубава невеста!
Па са пили три дена и три нощи.
Анреаше дремка го надрема,
Марко и хабер си нема.
Па си Марко тихо проговаря:
- Ой те тебе, хубава невесто,
приготви се, тебе да те водим,
да те водим у Прилепа града!
А Елена тийом проговаря:
- Немой мене у Прилепа да водиш,
там си имам деверче мало, Крали Марко,
че погуби и тебе и мене!
Е тогий Марко скокнал и
Андреяше потийом говори:
- Стани, братко, братец да прегърнеш,
просто да е тоя тежък облог!
И тогаз Андреяше станал,
и се двама прегърнали,
колко са се леко прегърнали,
до колене земя изкопали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015