|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Марко открива брат си Андрей
Събрали се са, събрали
на Стамбол на Еди-куле, (2)
на Еди-кулско механе,
всички стамболски касапье,
та ядат, джанъм, и пият,
и думат и хортуват,
и си чашите напиват,
чашите ракиените -
кой с брат, кой с побратима.
Янко си брата немаше
чашата да си напие,
чашата ракиената -
той си чашата напива
със него конче хранено,
хранено, деня поено.
На Янка му се нажали,
нажали, мошно догневи,
той у дома си отиде,
та на майка си думаше:
- Мале ле, милинка мале,
я дума, ще те попитам,
ти мене право да кажеш,
да не ме, мамо, излъжеш -
мале ле, имала ли си
друг сина като и Янка,
ли си е Янко самичек?
Янкова майка на Янко:
- Сино ле, сино Янко ле,
имала, майка, имала
до деветина синове,
та мрели, та врът измрели,
самичек Янко без братец!
Малко Търново; хороводна (Стоин-ИЗТр, № 871 - "Емряли й
много синове").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2015
|