|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Марко открива брат си Андрей
Вино пию два брата родьена,
вино пию Марко и Андрейо;
па овако Андрея проговаря:
- Вала тебе, Марко Кралевиче,
я съм чуо и люди казую,
да смо ние най-добри юнаци;
ай д' идемо у Рогож планине,
да видимо кой е болье юнак?!
Проговори Марко Кралевиче:
- Чуеш мене, Кралевич Андрейо,
немой ити у Рогож планини,
нама че се люди насмеяти;
айде ние жеду да търпимо,
кой више жеду утерпети,
той е, есте, болий юнак бити!
Па терпеше две недели дена.
Проговаря Кралевич Андрея:
- О, мой брате, Кралевичу Марко,
отю колем Вранца от мегдана,
да тю пием тия църни кърви -
много ми су жеде надолее!
Проговаря Марко Кралевич:
- Немой, брате, не коли си коня,
немой, брате, не чини си щета!
Ели видиш ту суху елу,
ту има такой нова механа,
у механа Мара кръчмарица;
ти ми иди, вино да ми пиеш!
Туй отиде Кралевич Андрея.
Отдалек го Мара согледала,
у механе триесе хайдука,
па овако им беседаше:
- Чуете ли, триесе хайдука,
те иде един добър юнак,
дайте мене триесе дуката,
да уватим това юнак!
Дадоше ньой триесе дуката,
туй ми дойде Кралевич Андрея:
- Помози Бог, Маро кръчмарицо!
- Бог помагал, непознат делийо!
- Чуеш мене, Маро кръчмарицо,
изнеси ми един чебър вино,
кои вата седемдесе ока!
- Ти отиди у нове механе,
пий ми вино, а пий ми ракию,
некю тебе ни пару узети -
ете девет годин дена,
како ни съм юнака видела!
Он уиде у нове механе;
видоше го триесе айдука, -
смакошесе един до другога,
у верс место начинише;
сви му триес наздравую -
сваки шавол по дванаес ока:
- Пий, Андро, мустатна накваша!
Бог да бие Мару кръчмарицу,
она д' иде длъбоке подруми,
изнесе му един чебър вино,
и натури свакояку травку,
понайвише драву дренбуличе.
Изпи Кралевич Андрея,
па задрема добър юнак;
туй ми стаде едно туре младо,
ману саблю, отсече му главу.
Сън сънио Марко Кралевиче,
сън сънио у Рогож планина,
чим се диже, одма го казуе:
- Яо мене, до Бога единога,
каков си сънок сънувало,
дек ми Шарцу грива опаднула -
той погину Кралевич Андрея!
Па уяхна Шарца добра коня,
право иде у нове механе;
отдалек го Мара согледала
и казуе: - Чуете ли, триесе хайдука,
ете иде един добър юнак,
очу него вама уватити!
Кад ми дойде Кралевиче Марко,
па ми видо от Андрею главу,
одма върже Шарца за врата
и увлезне у нова механа;
па извади саблю от мейдана,
от триесе и шеесе начина,
и посече триесе хайдука.
Стаде бегат Мара кръчмарица;
проговара Марко Кралевиче:
- Стани, Маро, жив те Бог убио,
йоще ючер да си стала бегат,
данас би те Марко уватио,
обе бе ти очи извадио!
Па ю стиже Марко Кралевиче,
обева очи извади,
десну руку отсече,
па даде стотина дуката:
- Бирай, Маро, по горе юнаци!
Мачкатица, общ. Сурдулица - Изт. Сърбия (Качановский 1882, №
142).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2015
|