* * *

Марко открива брат си Андрей

Марко майци жалба се ожали:
- Леле, мале, моя стара мале,
що не си ме, мамо, породила,
я със брата, я със мила сестра?
Събрахме се петдесет дружина,
снощи вечер у хладна механа,
да си пием вино и ракия,
у дружина чаша ни погина.
Погинала чаша, изчезнала,
стъкленица-чаша, сребърница,
Вси дружина клетва се кълняха,
кой у брата, кой у мила сестра,
а я мамо, у що да се кълна,
като немам ни брат, ни сестрица?!
Я се кълна у острата сабя,
дружина се смее - шега бият:
"Остра сабя - студено железо!"
Я се кълна у враното конче,
дружина ми пак вяра не ловят,
па си с мене, мамо, подиграват:
"Врано конче - кучешка храна!"
Майка Марко лепо отгораря:
- Леле, сине мой, мили сине,
и я съм те, сине породила
с мила сестра, сине, Ангелина.
Кога беше турска размирия,
размирия - българска робия,
тогаз турци сестра ти вземаха,
взеха ми я малка Ангелина.
На татка ти ръцете вързаха,
а на мен ми очипревързаха,
взеха ми я от шарена люлка,
взеха ми я от майчини скути.
А Марко се върна при дружина,
разказа им майчини думи,
че и той е мила сестра имал,
турци са я малка заробили.
На Марко му жалба дожалело,
на дружина тихичко нарежда:
- Я по-бързо пушки да заметнем,
да запашем саби, боздугани,
да се върнем във Стара планина.
Докато си турци не прогоним,
никой нема у дом да се върне.
Яха Марко враното си конче
и поведе негова дружина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015